Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шпага
шпалир
шпалта
шпаньолски
шпацирам
шпациране
шпация
шпек
шпеков
шперплат
шперплатен
шперплатов
шперц
шпион
шпионаж
шпионин
шпионирам
шпиониране
шпионка
шпионски
шпионство
шпиц
шпицкоманда
шпор
шпора
шпоря
шприц
шприцовам
шприцоване
шприцьор

шпòра ж. (нем.). Метално приспособление, което се прикрепя към петата на ботуш и служи за подкарване, смушкване на кон при езда. И още отдалеч се чуват шпорите на изящните му чизми. П. П. Славейков. Притиска с лъскавите ботуши снагата на коня, пришпорва го със сребърни шпори и се понася в лек тръс. О. Василев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.