Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шпага
шпалир
шпалта
шпаньолски
шпацирам
шпациране
шпация
шпек
шпеков
шперплат
шперплатен
шперплатов
шперц
шпион
шпионаж
шпионин
шпионирам
шпиониране
шпионка
шпионски
шпионство
шпиц
шпицкоманда
шпор
шпора
шпоря
шприц
шприцовам
шприцоване
шприцьор

шприц, шпрѝцът, шпрѝца, мн. шпрѝцове, шпрѝца (сл. ч.), м. (нем.). 1. Чаша вино със сода. Те поръчаха по един лек шприц. Чукнаха се мълчаливо. Г. Караславов. 2. Пръскачка за боя, лак и под. Боядисвам с шприц. 3. Тенекиена конусовидна тръбичка, през която се прекарва тесто за бисквити и други тестени изделия, за да им се придаде специална форма.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.