Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шрапнел
шрапнелен
шрифт
шрот

шрапнèл м. (англ.). 1. Пълен с оловни топчета артилерийски снаряд, който се пръска във въздуха и поразява живи цели. Димо отвори уста да каже нещо, но онемя. Над главата му се запали шрапнел и поръси с олово окопа. К. Петканов. 2. Топче от такъв снаряд, шрапнелен куршум. Един шрапнел се заби в бедрото му.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.