Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  



ажỳрен, -а, -о, прил. Който има вид на мрежа; мрежест, прозирен. Ажурени чорапи.

аз1, вин. мене, съкр. ме, удвоено мене ме; дат. мене, съкр. ми, удвоено мене ми, лично местоим., 1 л. ед. Служи на лицето, което говори, да означи себе си. Млад съм аз, но младост не помня. Ботев. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен. Ботев. Навън! Иди ни предай на турците! Аз съм Левски. Вазов. Ти ли си, майко, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела. Ботев. Що ме, Цено, ти забрави, / що си ми сърдита? Вазов. Мене ме викат Иван. Дай мене каквото ми се пада. Той ми поръча да дойда. Мене ми се каза всичко.

върлий азиатец, обзет от ярост дива,..., сече, гори и роби, обесва и убива. Вазов.

едновременно. Прозвучаха първите акорди на пианото. Йовков.

други се възвишават амфитеатрално един над други. Вазов. Амфитеатрално разположен.

в петата. □ Ахилесова пета — най-слабото и уязвимо място на каквото и да било.

не е беглишки чаир да си пасете конете! — вика им той. Йовков.

— независимо от. Той изпълнява задълженията си без оглед на (към) трудностите, които среща. Не без — за по-слабо потвърждение. Иванов не без трепет се вглеждаше, погълнат от тия усойни гори и самотии. Вазов.

— за човек, чието мнение не се зачита. Безгласна пушка (остар.) — пушка, която стреля без шум.

Безизходно положение.

Благополучен край. Благополучно пътуване.

чиниш, Пенко? Добре дошъл! — каза дядо Славчо, някак спокойно и с особено благоразположение. Влайков.

б) Следвам примера на някого, подражавам. Вървя рачешки (разг.) — вървя назад, не успявам. Върви ми (разг.) — преуспявам. Върви ми в живота. Върви (ми) на нещо — а) Често (ми) се случва нещо. По-добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тези дни все на кавги върви. Йовков. б) Преуспявам, сполучвам в нещо. Върви ми на карти.

органи.

заблуждàвам, -аш, несв.; заблудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Съзнателно или несъзнателно въвличам в заблуда; мамя, лъжа. заблуждавам се, заблудя се страд.

замотàя. Вж. замотавам.

снаряд или мина, което служи за възпламеняване. 3. Само мн. Сухи, тънко нацепени дърва за подпалване на огън

заръ̀ся. Вж. заръсвам.























изненàдване, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изненадвам и от изненадвам се.

изпокъ̀лцам. Вж. изпокълцвам.



показа кавалерство.

от смирнов тамян, па излезе с нея да извърши благочестивия си обряд. Вазов. Побелелият поп Серафим с кадилница в ръка бърза от гроб на гроб. Елин Пелин.

кàйзер, мн. няма, м. (нем.). Истор. Немски император.

кàлно. Нареч. от кален. Студеният дъжд плисна в лицето му. На двора бе кално, мрачно. Смирненски. Тъкмо в тая минута отвън леко, без да издрънка, защото беше кално, спря каруца. Йовков.

някого и го преследвам, за да му напакостя.

— всекиму това, което му се полага. □ Кесарево сечение (мед., остар.) — при неправилно раждане: операция за изваждане на детето чрез разрязване корема на майката.

клепàлен, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от клепало и от клепане. От векове покоя ти събужда / клепалний звън, що вика на молитва. Вазов. По клепално време.

сайванта върху процепа на една колесарка. Елин Пелин.

комфòртно. Нареч. от комфортен. Този апартамент е обзаведен комфортно. Комфортно мебелирана стая.

кудкудя̀кам, -аш, несв., непрех. За кокошка ‒ издавам глас при снасяне на яйце. Алекси сикаше до прегракване, кучетата лаеха припряно, кокошките кудкудякаха под сайванта, но на прозорците не се мяркаше никаква светлинка. Кр. Григоров.









лѝчно нареч. 1. С участието на самото лице, на самия човек; сам аз. Тосун бей беше довел ордата си и лично я командваше. Вазов. 2. Непосредствено, лице с лице. Но иди, лично поговори с пратеника на Батаци, преди да тръгне. Вазов.





магьòсвам, -аш, несв.; магьòсам, -аш, св., прех. Диал. Поет. 1. Подчинявам на силите на магията; омагьосвам. 2. Прен. Обайвам, завладявам, очаровам. Войка бе магьосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин. О, мнозина бяха те ‒ онези, които магьоса и обезуми моята гиздост. Н. Райнов.

местоположèние, мн. -я, ср. Разположение в известна местност. Местоположението е чудесно. Селото е в продълговата долина, между издигнати места. Йовков. Старото, Асеновското Търново, ги е смайвало още попче с необичайността на местоположението си. Вазов.

миросвам, -аш, несв.; мирòсам, -аш, св., прех. Диал. Миропомазвам. миросвам се, миросам се страд.

мъжèц1, мн. -жцѝ, след числ. -жѐца, м. Малък израстък на задния край на мекото небце. Изгори ми езика чак до мъжеца. Ц. Гинчев.

пèти, -а, -о. Числ. редно от пет. Горският пак не дойде. Той не дойде и на четвъртия, и на петия ден. Елин Пелин. Пета колона – сътрудници на врага в пределите на своята родина. Пето колело (разг.) – маловажен, ненужен, излишен.

























поизлю̀пвам, -аш, несв.; поизлю̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Излюпвам малко или от време на време. поизлюпвам се, поизлюпя се страд.





















































страд.





радиогрàма ж. Съобщение, предадено по радиотелеграфа; радиотелеграма. Дори ако въдеха повикани с радиограма, близките нямаше да пристигнат преди смъртта. Дим. Димов.

Караславов. разбишквам се, разбишкам се страд.

Селото се разваля, къщи се развалят. Йовков. 2. Разг. Променям, влошавам вида външността или състава си. Тя много напълня и се развали. От топлото време гозбата се развали. 3. За време — ставам лош, дъждовит. Хайде сега нахрани се, па тръгвай, че виж на — времето се развали. Йовков.

На водениците той развъждаше кокошки и патици, отглеждаше прасета. Г. Караславов. Не развъди ли цяло стадо от моята телица, бе? Чудомир. развъждам се, развъдя се страд.

развъ̀ржа. Вж. развръзвам и развързвам.

развъ̀ртам, -аш, несв.; развъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. развъртя̀л, -а, -о, мн. развъртèли, прич. мин. страд. развъртя̀н, -а, -о, мн. развъртèни, св. Развъртявам на обратна страна; отвъртам, развинтвам. развъртам се, развъртя се страд. и непрех.

разголване ср. Отгл. същ. от разголвам и от разголвам се.

К. Петканов. Но момчето не се върна и на следната вечер ... Най-сетне обадиха в общината. Плъзнаха пъдари, пазванти и горски стражари, обходиха целия кър, кръстосваха надлъж и на-шир корията, разгръщаха храст по храст. Г. Караславов. || Прен. Излагам последователно с думи. Този певец не се е потил да измисля думите, образите, сцените, които разгръща пред нас, а всичко това той рисува на свободно слънце, от натура. П. П. Славейков. 4. Прен. Развивам, проявявам нашироко някаква дейност. разгръщам се, разгърна се страд. и непрех.

раздя̀ча. Вж. раздячвам.

разкрачен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разкрача. 2. Като прил. — който е с несиметрични едри линии; разкривен. Тя грабна листа, разгъна го, опули очи и взе да срича едрото разкрачено писмо. Кр. Григоров. Седна на един плосък камък с лист върху коляното и написа със своя малко разкрачен почерк и малко разбъркано горе-долу следното. Ив. Хаджимарчев.

разкрепостя̀вам, -аш; несв.; разкрепостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, се. (рус.). Книж. Освобождавам от крепостничество и въобще от всякаква робска зависимост. Съветската власт напълно разкрепости руските селяни. разкрепостявам се, разкрепостя се страд.

Размирник си, не си гледаш работата, чуждата работа гледаш. Дим. Талев. 2. Стесн. Човек, който подбужда към немирства; немирник. Той е най-големият размирник е класа.

размя̀тане ср. Отгл. същ. от размятам и от размятам се.

да се иде в града. А градът му се виждаше много сложен, разнолик и коварен. Г. Караславов. Аз умирам и светло се раждам, — / разнолика, нестройна душа. Дебелянов.

непрех. Почвам много да пълзя. Мравките се разпълзяха.

разрòнвам, -аш, несв.; разрòня, -иш, мин. св. -их, св. С ронене разсипвам, раздробявам. Детето разрони хляба из стаята. разронвам се. разроня се страд. и непрех. Наведе се, грабна една буца и я хвърли. Тя се разрони и бухна във въздуха. А. Каралийчев.

... / свободен, нов, светът ще се роди. Багряна. Никога не е имало такава морална разруха и в селото, и в града. Йовков. Представете си какво донесе войната. Нека не говорим за материалната разруха, за жертвите. Д. Добревски.

С действието си разяждам, разсипвам. Има и змии, чиято отрова предизвиква кръвотечение из очите на ухапания или разрушава тъканта и нервите му. Св. Минков. 2. Прен. Унищожавам. И ето скръб крила над мен привежда, / ти мойто сетно щастье разруши. Дебелянов. разрушавам се, разруша се страд.

разсъ̀нка ж. Диал. Разсънване. В тези дълги нощи за разсънка / да си кажем това-онова. Н. Марангозов.

Хр. Радевски. разтръсквам се, разтръскам се страд. и непрех.

който разхлажда. Те ... пият разхладително, разговарят с познатите си и се оглеждат крадешком в огледалата. Св. Минков.

Разцъфтяват и благоденстват нови градове. разцъфтявам се, разцъфтя се страд.

разцъфтя̀ване ср. Отгл. същ. от разцъфтявам и от разцъфтявам се.

но напразно отиваха усилията му — земята се цепеше, падаше встрани от ушите на ралото. К. Петканов. 2. Съзвездие от 6 звезди, с форма подобна на рало, разположено на екваториалната част на небето. Бързаше през нивите, оправяше пътя по звездите. Ралицата светеше над Топола. К. Петканов. 3. Полско или градинско растение, със сивоморави цветчета. Беше един слънчев ден и аз се разхождах с момичето в полето по една поляна, пълна с морави купища от ралици. Йовков. Тоя стобор заграждаше доста голям двор с градина,... развеселена от мораво-кадифени теменуги, с кичеста ралица и няколко стърка смесна китка. Вазов.

рàмпа ж. (фр.). 1. Преден издаден край на театрална сцена пред завесата, със скрито осветление по ръба. Един театрален служител се

приближи до рампата с огромен букет. Вазов. 2. Издигната площадка на железопътна гара или на друго товарище, където се товарят вагони и под. Откъм рампата на подуенската гара се чуваше тежкото пъшкане на маневрен локомотив. А. Гуляшки. Военна рампа.

рàнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е в началния период; пръв, начален. Беше ранна пролет, полето се зеленееше. Йовков. Ранната зима сковала земята. И. Бурин. Наред с ония първи спомени от ранното ми детство ... запазени са в паметта ми и някои спомени за първите ми детски игри с другарчета. Влайков. От ранно утро още грей / разпаленото слънце на модър свод небесен. Яворов. В ранния следобеден час улицата беше пуста. Вежинов. || Който е в своето начало, който не е достигнал още разцвет. Ранен феодализъм. Ранен импресионизъм. Ранен стадий на развитие. 2. Който става или се появява преди другите; пръв. Из околните села и кошари се надпреварват ранни петли. Л. Стоянов. И слушам радостно смутен, / как шепне утрото над мен / с дъха на ранните цветя. Дебелянов. В простор от светлина, додето поглед стига, / трепти унесено полето оросено / в молитвения химн на ранна чучулига. Н. Ракитин. 3. Който става преди да е очакван, преди време; преждевременен. Той жертвува живота си за отечеството. / Такава ранна и геройска смърт. Вазов. На лицето, доста изпито и бледно, личи ранната умора. Йовков. През целия път детето приказваше за едно, за друго на учителката си и Дона се учудваше на неговата схватливост и ранна зрялост. Дим. Талев. Над майте копнежи умората ранна / крила безотрадни простря. Дебелянов. Всичко наоколо беше покрито с тънка снежна пелена... Този ранен сняг, който прошари цялото Средногорие, затвори партизаните в землянката. Дим. Ангелов. Ранни студове.

до края рапорта на старшия. Йовков. Давам рапорт. Приемам рапорт. Явявам се на рапорт.

б) Прен. Неодобр. Изтънчен, изкусен, съвършен. Рафинирани удоволствия. Рафинирана жестокост. Рафиниран мошеник.

на общата политика и на общите директиви на Министерския съвет. Конст., чл. 16.

ретрогрàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Присъщ на ретроград; назадничав.

рѝпсен, -а, -о. Прил. от рипс. Рипсен плат. Рипсена рокля. □ Рипсени чорапи — детски чорапи с изпъкнали резки по дължината им.

рòбски, -а, -о. Прил. от роб. Отдавна мрак робски забули / старинната слава, свобода. Вазов. За родния си край борба ще поведеме / и ще го отървем от робското тегло. П. П. Славейков. Свърши се с робската неволя / Честита свобода! Дим. Талев. Оръжие сложили, живите в плен [ отиват на робско чернило. П. П. Славейков. Пиши за жетварите там, / ... / за робската песен / и мъката в нея, / която люлее / нивята. Вапцаров. Робско търпение. Робски вериги. Робски души.

рòдов, -а, -о. Прил. от род. В малките градове хората се познават лесно по семейните и родови черти. Йовков. Родово и видово понятие.

Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизо рошав циганин. Дим. Талев. Бръсначът и ножиците също бяха постъкмили рошавите глави. Йовков. От гората излизаха само селяни с рунтави калпаци или гологлави и рошави. Ст. Загорчинов. В клоните на дъба бяха свили гнезда двеста рошави врабчета. А. Каралийчев. || За животно — който е с вълниста козина; рунтав. Двете големи и рошави кучета... приятно дремят. Влайков. Рошаво коте. || Който е с неравна мека повърхност; пухкав, рунтав. Из един рошав облак се изсипа внезапно буен дъжд. Вазов. Баба Хаджийка завила мъжа си с едно синьо и рошаво кебе. Каравелов.

САМОИЗДЪ̀РЖАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Издържам се със собствени приходи Това са обикновено ученички или студентки, кои си припечелват допълнително пари и се самоиздържат. Г. Белев. Като студент той се самоиздържаше с частни уроци.

Северно сияние — осветяване на горните пластове на атмосферата, наблюдавано в някои полярни области.

Дим. Ангелов. □ Вървя по следите на някого — следвам някого.

Срамота е — срамно е, безчестно, неприлично е. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин.

СТÒГОДЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е на сто години или е продължавал сто години. Каква дребна, нищожни работа (писането), а колко трудна! По-лесно би свалил Венко някой стогодишен дъб с тежката си секира. Дим. Талев. Стогодишна баба. Стогодишно робство. 2. Който се отнася до стогодишнина. Стогодишен юбилей.

талантлива проява и в разговори цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин. Талантливо пеене.

има ли умисъл да излетим неразумно, да хвърлим работниците в улична борба, да говорим за заемане на складовете, да допуснем отделни терористични актове? Дим. Димов. Терористичен режим. Терористична диктатура.

ТИПОЛÒГИЯ ж. (гр.). Научна класификация на различни предмети въз основа на съвременните им признаци и взаимоотношения.

Ушна кал — нечистотия, набрана на дъното на външния ушен канал.

ХВÀЩАМ СЕ, -аш се, несв.; хвàна се, -еш се, хвàнах се, св., непрех. 1. Улавям се с ръка, за да се държа за нещо; залавям се. Соколов се хвана с две ръце за перваза на прозореца. Вазов. Пипнешком, като се хващаха за храстите и за стъблата на младите дървета, Митко и майка му заслизаха надолу към тъмното дере. М. Марчевски. 2. Пипвам, улавям оръжие с ръка за отбрана, нападение. Това ми кажи ти мене! — прекъсва го Никола Узунът и по навик, без да има нужда, хваща се за ножа си. Йовков. Един глас извика: — Убийте мечката! Няколко от близките боляри се хванаха за мечовете. Ст. Загорчинов. 3. Улавям се за другиго при игра, хоро, танц и пр. Леко и грациозно притичва и се хваща начело на хорото. Йовков. 4. За риба, дивеч и под. — падам в капан, примка и пр. Подир малко капанът почна да шава Хвана се, пустата му бялка! На бърза ръка се хвана. Елин Пелин. Хвана се един голям шаран на въдицата. 5. Залавям се да върша нещо. Ти прощавай, тате, хванах се и аз на работа. Вазов. Хванеше ли се за нещо, докато не го свърши, не можеш го откъсна от работата. Кр. Григоров. Вслушваше се в шума на виелицата, тежко въздишаше и отново се хващаше за плетката. М. Марчевски. 6. Прен. Насочвам вниманието си към нещо, залавям се с нещо, спирам се на нещо. Една мисъл светна в умовете ни и хванахме се за нея, като за последна надежда. Величков. Евгений се хвана за предложението на Захаров и веднага отиде у Дойкови. Дим. Ангелов. 7. Диал. Наемам се, назначавам се, постъпвам на някаква работа; главявам се. Райна свърши девическа гимназия и се хвана учителка в родния си град. Вазов. Рубен се изучи, хващаше се на работа тук и там, помагаше и на родителите и на братята си. Ем. Коралов. 8. Разг. Неодобр. Ходя, дружа постоянно с някого Хванал се с лоши другари. 9. За цвете, растение — прихващам се, пускам корен. Плевелите всякога по-лесно се хващат в девствената почва от добрите растения. Вазов. Забодох едно клонче от мушкато и то се хвана. 10. Разг. За облекло, обуща и пр. — по мярка съм, ставам. Измъкна от дъното на вързопа едни ботуши и един калпак, такива големи, че само на Момчил можеха да се хванат. Ст. Загорчинов. Тая (печка), малката, не можем да преместим в кухнята. Не се хващат кюнците. Дим. Ангелов. □ За сламка се хващам — търся и най-малката възможност за спасение. Хванах се на хорото — заех се, започнах нещо общо с други, от което не мога да се откажа. Хващам се за главата — а) Не зная какво да правя, не мога да се справя с нещо. Вкъщи завари такава мръсотия, че се хвана за главата. М. Грубешлиева. б) Учудвам се, почудвам се, не вярвам. Попитах за една ярчица и се хванах за главата — трийсе лева ми поиска, мари Станке! Г. Караславов. Хващам се на бас — обзалагам се с някого. Хващам се на въдицата; хващам се в капана, клопката (разг.) — оставям се да ме измамят, подведат, уловят.

Широко ми е около врата (шията) (разг.) — нямам грижи, безпокойства; живея безгрижно. Широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях. Влайков.

ШИРОКОГРЪ̀Д, -а, -о, прил. Който има силно развит гръден кош. Пред очите му се възправяше младежът — среден на ръст, широкогръд като носорог, набит и снажен. Н. Райнов. Широкогръдо животно.




Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.