Диана Благоева „Даже и тия свидетели, дето ги извади овчарят Симов, братовчедите му от Хасково, и тях ги нямаше. Да се чудиш – кошаревски свидетели, а от Хасково?“ Това е цитат от фейлетон на Дамян Бегунов във в. „Стършел“. Чудили … Продължи
Анна Чолeва-Димитрова Едни от най-популярните имена, носени от българите и досега, са свързани с християнския календар: Иван, Йордан и женските съответствия – Иванка, Йорданка. През януари празнуват и немалко българи с имената Антон, Атанас и др. Кръщаването на определен светия се дължи най-вече на обективната причина, че детето … Продължи
Михаела Москова Текстовете на рекламите може да не са добре обмислени и редактирани, може да съдържат и правописни грешки и по този начин да затвърждават грешната употреба. Да разгледаме следния текст от рекламен материал: Децата ще участват в експедиция и ще … Продължи
Ванина Сумрова Прилагателното светѝ(я/т), светà(та), светò(то), мн. светѝ(те), съкратена форма св., еднаква при писане за трите рода и за мн. ч., най-често се употребява със съществително име, като представлява постоянно определение към назованото, което е носител на святост и обект на религиозна почит. Това прилагателно в … Продължи
Миглена Паланска В желанието си за кариерно развитие, по-високо възнаграждение и запазване на работното си място все повече служители прибягват до различни действия, които нерядко оказват неблагоприятно влияние върху физическото и психическото им здраве. Срещана практика е служители в извънработно … Продължи
Диана Благоева В съвременната реч разговорната дума пенкилер (с ударение върху първата сричка) се употребява като иронично определение за човек, който се заема да върши всякаква работа, смята се за специалист по всичко. Откъде произлиза тя и каква е историята … Продължи
Цветелина Георгиева Ако наскоро сте пътували с влак и сте ползвали билет за отиване и връщане, може да сте прочели: „Билетът важи на връщане с бърз влак втори клас“. Текст, който буди изумление за какъв клас става въпрос. (Едва ли … Продължи
Ивелина Стоянова Има група сложни наречия, които са образувани чрез удвояване на единичното наречие. Те се пишат полуслято, например бързо-бързо, далече-далече, едва-едва, много-много и други. При голяма част от тези наречия се придава усилено значение на единичното наречие – бързо-бързо ‘много бързо’ (например: Приказваше бързо-бързо, … Продължи
Михаела Москова В българския език съществуват форми за бройно множествено число на съществителните от мъжки род, които назовават нелица (предмети, стихии, животни и др.) Бройната форма се употребява задължително след числителни бройни имена, числителни за приблизително количество и местоименни наречия … Продължи
Лора Желева Редуването на гласните в един и същ корен е една от най-старите звукови промени в езика и е присъщо на всички славянски езици. Така например има е в чета, четиво, но и в читанка, читател, читалище, прочитам. В старобългарския език инфинитивът на глагола чета е чисти, а формата за … Продължи