Богоровите неологизми

публикувано в: Лексика | 0

Диана Благоева

 

Досещате ли се с какво се занимава тревовещът, за какво служи разветренникът и какво се съхранява в черпалницата? Отговора намираме в „Българско-френ­ския речник“ на Иван Богоров, издаден във Виена през 1871 г. Както и останалите Богорови съчинения (оригинал­ни и преводни), този речник съдържа множество образци на неуморните словотворчески усилия на автора, които многократно са ставали обект на критики и присмех от страна на съвременниците му и които предизвикват ус­мивки и днес.
Пословичен е стремежът на Богоров да изковава нови думи, като използва (невинаги съвсем успешно) словообразувателните възможности на езика. Бездупчност, бранилодръжник, буцотрош, вечерилник ‘човек който вечеря’, градопъд, дрипар, законополучилник, из­куственик ‘артист’, изкривокръстеване ‘лумбаго’, ръко­бръзство ‘фокус’, сметкар ‘аритметик’, умогледателен, хръткоприличен, чуждохранен ‘паразитен’, пилцезнане ‘орнитология’– това са само малка част от измислените от него думи.
Повечето от Богоровите неологизми остават само като куриози в собствените му съчинения и не намират по-широко разпространение, макар че немалко от тях всъщност са доста изразителни и звучни образувания (гледалница ‘театър’, звездоглед ‘телескоп’, зеленчукар, отворилка). Въпреки старанията на Богоров ботаникът така и не успя­ва да стане тревовещ, вентилаторът – разветренник, а бюфетът – черпалница. Същевременно обаче не бива да забравяме, че именно на този родолюбив възрожденски деец дължим това, че речниковият ни фонд е обогатен с думи като гледка, чакалня, повърхнина, прегръдка.

в. „Аз Буки“ бр. 45, 10. XI – 16.XI.2016