Марияна Цибранска-Костова
Известно е, че за разлика от други езици съвременният български правопис не притежава система от надредни знаци. И все пак има едно изключение от тази закономерност.
Става въпрос за графичния знак ѝ. С него се означават две граматични форми, които съвпадат по своя облик, но се различават по морфологична определеност и синтактична функция.
1. Кратката форма ѝ на личното местоимение в 3 л. ед. ч. ж. р. от типа: Казах ѝ новината, равно по смисъл на Казах новината на нея. Тук ѝ изпълнява синтактичната роля на непряко допълнение.
2. Кратката форма ѝ на притежателното местоимение в 3 л. ед. ч. ж. р. неин, нейна, нейно, нейни от типа: майка ѝ, баща ѝ, колелото ѝ, родителите ѝ. Притежателят е от женски род и подобни съчетания са равностойни по смисъл на нейната майка, нейния баща, нейното колело, нейните родители. В този случай ѝ изпълнява ролята на несъгласувано определение в изречението: Майка ѝ влезе.
Причината за отбелязването на буква и с надреден знак е съвсем ясна. Това е стремежът да се разграничава съюзът и от посочените кратки местоименни форми ѝ. От функционална гледна точка правилото по-скоро би следвало да облекчава писменото общуване, но в действителност възпроизвеждането на знак ѝ е една критична точка в прилагането на правописните норми както в писмената реч на ученици, така и в официални издания. Заместването на ѝ с обикновено й е неправилно. Това се прави, защото компютърната клавиатура на кирилица не съдържа знак ѝ и изписването му изисква бутон за допълнителни функции.
в. „Аз-буки“, бр. 31, 30. VII. – 5. VIII. 2020 г.