Марияна Цибранска-Костова
Ако думата ръкоделие извиква у вас мил спомен за плетивото на баба, сте донякъде прави. Всеки продукт на човешката ръка е ръкоделие. Но ако се пренесете мислено в началото на XVI в. във Венеция и попаднете сред славянски печатари, ще разберете, че да ръкоделисаш значи ‘да отпечаташ книга’. Гутенберговата революция превръща книгата в продукт на изкуството и в масов търговски артикул. Наред с гръцки и латински издатели във венецианската република нововъведението усвояват и трудолюбиви славянски книжовници, сред които е първият български печатар Яков Крайков.
Новият технически начин за създаване на книги остава здраво свързан с традицията. В този период в южнославянската книжнина все още не се използва глаголът печатам, а изрази от арсенала на преписвачите: освен ръкоделисам още да напиша книга, да сътворя слова, типари или форми. Типар идва от гръцки и значи ‘удар, натиск; знак, отпечатък, клеймо’. От него води началото си сложната гръцка дума типография, синоним на славянската книгопечатане. Думата форма има латински произход. Яков Крайков използва и думата с арабски произход калъп, която обозначава всякаква матрична форма за обувки или за леене на метал. В редица издания от XVI в. майсторството на словослагателството се описва с ценни сведения за направата на отливки от олово и калай – основен шрифтоливен материал. Книгопечатането се назовава и с други чужди думи, защото нашите първи майстори усвояват това изкуство от високите европейски образци. През Късното средновековие и Възраждането печатната книга се нарича още щампа от италианската дума estampa.
Ще минат два века, преди Софроний Врачански в своя „Неделник“ от 1806 г. гордо да заяви: „И на печат поставих …“ – израз емблема на Българското възраждане. На границата между Гутенберговата и съвременната дигитална революция книгата остава най-стойностната проекция на човешкия ум и любов към писаното слово.
в. „Аз Буки“ Бр. 5, 4. II – 10. II. 2016