Ванина Сумрова
Сигурно сте обръщали внимание, че в много случаи можем да кажем както Тя е учителка/спортистка/музикантка/директорка/победителка, така и Тя е учител/спортист/музикант/директор/победител.
Понякога обаче, ако използваме думата в мъжки род, когато назоваваме жена, може да допуснем грешка. Как ви изглеждат изречения като следните, взети от медиите: България помни новия финлaндски президент с инициативата като депутат от ПАСЕ; Моят психотерапевт казва, че (…) и затова спрях да я посещавам; Прессекретарят на държавния глава обаче получила покана; дизайнерът направила опит; Македонският министър на външните работи е подчертала, че (…); Засегната от критиката, председателят на парламента веднага реагира и т.н.?
Виждаме, че подчертаната дума е в мъжки род, а пък към нея се отнася дума или форма в женски род, което нарушава книжовните норми за съгласуване в изречението или в словосъчетанието. Ако използваме мъжкородово име, съгласуваме пак с дума от същия род, казваме напр. президентът е дошъл, секретарят отсъствал, пациентът е излекуван, министърът и заместниците му.
В примери като разглежданите се говори за жена, но тъй като това не личи от използваното съществително име (понеже е в мъжки род), полът на лицето е указан от друга форма – женскородова, което обаче противоречи на традиционното съгласуване по форма в езика ни.
Как да избягваме това? Или да посочим и собственото име, или да използваме нарицателно име в женски, вместо в мъжки род, като и в двата случая ще съгласуваме с форма в женски род. Така можем да кажем или инспектор Иванова е дошла, или инспекторката е дошла. Изборът е ваш.
в. „Аз Буки“ Бр. 27, 2 – 8. VII. 2015