Ваня Мичева
Наскоро едно дете ме помоли да му обясня думата недъзи, употребена в Предговора на книгата „Автобиография“ от Бр. Нушич. Когато го поразпитах, разбрах, че не може да свърже недъзи с недъг, а и значението на недъг за него е нещо като: „да си куц, сляп“. Така осъзнах, че и формата, и значението на недъзи вече затрудняват нашите деца.
Всъщност недъзи е една хубава българска дума с дълга история и богата семантика. В старобългарския език недѫгъї се среща в почти всички най-стари ръкописи с няколко значения: 1. Болест, нарушение на нормалните жизнени функции на организма.
2. Телесен недостатък. 3. Преносно. Мъка, страдание. 4. Преносно. Душевен недостатък, порок. Днес според Речника на българския език семантиката на недъг е стеснена до две значения: 1. Телесен недостатък. 2. Преносно. Слабост, недостатък на нещо. Първото значение като че ли е по-познато, например: Той имаше тежък недъг, беше сляп по рождение; Тя окуця и този недъг ѝ пречеше във всичко. Второто значение, което се среща предимно в мн. ч. и е преносно, се е закрепило в няколко постоянни словосъчетания от типа: недъзи на обществото, недъзи на политическия елит, недъзи на образованието. Да си припомним, че преди няколко години филмът на Майкъл Мур, посветен на лошото здравеопазване в САЩ, беше сполучливо преведен на български като „Недъзи“. Ясно личи, че думата недъзи има отрицателни конотации и е подходяща за контексти с критична насоченост.
А формата за мн.ч. се различава от тази за ед.ч., защото още през праславянския период в южните славянски езици съгласните к, г, х се смекчават пред гласни е, и и се превръщат в ц, з, с. Затова казваме: вълк, но вълци; недъг, но недъзи; подвиг, но подвизи; стомах, но стомаси.
в. „Аз-буки“, бр. 38, 17 – 23. IX. 2020 г.