Цветелина Георгиева
Нов-новеничък, гол-голеничък, сам-самичък, щур-пощурял и др. се срещат изписани както полуслято, така и разделно (напр. нова новеничка, само самичко). Особеното при тях е, че всяка от съставните им части има свое формоизменение и ударение (срв. сàм-самùчък, самà-самùчка, самò-самùчко, самù-самùчки).
Известно е, че формоизменението в българския език става в края на думата (срв.: новичък, новичка, новичко, новички). Тук обаче това правило е нарушено. Когато прилагателните се съгласуват по род и число със съществителните, които поясняват, двете съставки симетрично се изменят (нов-новеничък часовник, нова–новеничка рокля, ново–новеничко колело, нови–новенички обувки).
Неоспоримо е, че тези двусъставни образувания представляват едно смислово цяло и тук става въпрос за усилване на признака на обекта в пределно висока степен (срв. нов-новеничък ‘съвсем нов’, сам-самичък ‘съвсем сам’ и пр.), като интензифициращият ефект е заложен в схемата им на построение.
В предговорите на правописните речници е обърнато внимание на спецификата на този тип конструкции. Те се приемат за особен вид сложни прилагателни имена, които променят и първата си част при образуването на граматичните форми за род и число. Според кодификаторите тези прилагателни трябва да се изписват с късо тире (дефис) въпреки наличието на симетрично изменение на двете съставки.
в. „Аз Буки“ бр. 25, 22 – 28 юни 2017 г.