Оформяне на цитат и пунктуация при цитиране

публикувано в: Пунктуация, Цитиране | 0

Илияна Кунева

Ограждането на текст в кавички е начин да се посочи, че този текст е от друг автор, затова и кавичките са най-често използваният знак при цитиране. Цитатът може да се отдели от основния текст без кавички, а чрез използване на различно графично оформяне, напр. писане на цитирания текст в курсив. При въвеждане на цитат на нов ред (като отделен абзац) също не се използват кавички. Така обикновено се цитира лирически текст.

Докато начините за оформяне на цитат са добре известни, то комбинацията от пунктуационни знаци за край на цитата и за край на авторовото изречение предизвиква трудности. Да вземем за пример авторово изречение, в чийто край е включен цитат, който завършва с точка. Независимо дали цитатът е ограден в кавички, или е написан в курсив, то едната точка се спестява, т.е. пунктуационният знак не се дублира:

Декарт е известен с твърдението си: „Мисля, следователно съществувам“.

Декарт е известен с твърдението си: Мисля, следователно съществувам.

Ако обаче включеният цитат завършва със знак, който е различен от знака, с който завършва авторовото изречение, напр. въпросителна или удивителна, то тогава се пишат и двата знака:

Катон завършвал всичките си речи с фразата: „Впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен!“.

При оформяне на цитата в курсив в този случай би се получило струпване на два различни пунктуационни знака – удивителен и точка, непосредствено един до друг, което е нетипично. Затова при такива случаи е препоръчително да се използват кавички, тъй като удивителният знак и точката се разделят от затварящите кавички.

 

в. „Аз-буки“ бр. 40, 4 – 10 октомври 2018 г.