Симеон Стефанов
В последно време често може да се чуе: „От утре се въвеждат извънредни противоеподемиологѝчни мерки в страната.“ или „Във връзка с извънредните противоеподемиологѝчни мерки …“. Това съчетание получи толкова широко разпространение, че от речта на журналисти, политици и общественици навлезе дори и в езика на учители, университетски преподаватели, учени. А ако само се замислим против кого или какво са въведени мерките, ще избегнем допуснатата грешка. Защото те са против разпространението на заразната болест, а не против науката, която я изучава, за да открие ваксина или лекарство срещу нея. Причините за грешката се дължат на незнание или на факта, че вече придобихме „имунитет“ към сложната нова дума в езика ни – противоепидемѝчен, свързвана първоначално със затруднения при изговор, и затова решихме да си усложним живота допълнително, като я направим още по-трудна за произнасяне. Последното, разбира се, в рамките на шегата.
А мерките могат да бъдат само противоепидемѝчни – сложното прилагателно име е образувано от първа съставка предлога протѝв ‘срещу’ и относителното прилагателно име епидемѝчен, което е производно от заемката в българския език епидèмия ‘заразна болест с масов характер’ (Речник на чуждите думи в българския език 1982: 304), която с посредничеството на руски и западноевропейските езици възхожда към латинската дума epidēmia и гръцката επιδημία ‘заразна болест с масов характер’ (Български етимологичен речник, т. 1 1971: 501).
в. „Аз-Буки“, бр. 5, 3. II. – 10. II. 2022 г.