Съчинителното свързване като разкриване на скоби при умножение

публикувано в: Граматика, Съгласуване | 0

Светлозара Лесева

Съгласуването при съчинително свързване на словосъчетания с елипса на главната дума (опората) нееднократно е било изтъквано като пример за противопоставяне между езика и логиката. Такова противопоставяне обаче няма. Ще се убедим в това, като разгледаме следните два примера:

(1) Българският и английският език не са от най-лесните.

Немалко хора биха предложили като правилен следния вариант:

(2) Българският и английският езици не са от най-лесните.

В случая подложната позиция на изречението е запълнена от две съчинително свързани словосъчетания с една и съща главна дума – „език“. Наличието на споделена информация прави възможно избягването на повторението чрез изпускането ѝ в първото словосъчетание. Лесно можем да възстановим главната дума:

(3) Българският език и английският език не са от най-лесните.

Тази синтактична операция ни позволява да се уверим, че става дума за два единични обекта от действителността, означени чрез словосъчетания с еднаква опора.

Би могло да се възрази, че глаголната форма е в множествено число, така че и подлогът трябва да е в множествено число, затова „езици“ е по-правилно. В действителност в пример (3) подложната позиция е запълнена от две съчинително свързани словосъчетания, които представляват сбор от два единични обекта, така че условието за множественост и съгласуване по число между подлога и сказуемото е удовлетворено. Аналогичен пример представлява: Момчето и момичето дойдоха, където и „момчето“, и „момичето“ са в единствено число, но съгласуването е в множествено.

От друга страна, ако се приеме, че пример (2) е коректен, се стига до парадокс при съгласуването по число между поясняващото прилагателно и поясняваното съществително – „българският“ и „английският“ са в единствено, а „езици“ – в множествено число. Невъзможно е да „сборуваме“ „българският и английският“, тъй като те са части от две различни словосъчетания с различни референти, така че обяснението за съгласуването между подлога и сказуемото, предложено по-горе, не е приложимо. Ако направим аналогия с алгебрата, ще видим, че елипсата при съчинително свързване на словосъчетания с еднаква опора има много общо с разпределителното свойство на умножението, което се изразява по следния начин: (a+b).x = a.x + b.x. Нека заместим съюза „и“ с „+“, „a“ – с „българският“, „b“ – с „английският“, а „x“ – с „език“. Получаваме следното равенство, в което първата част е изразена с помощта на общ множител, изваден извън скоби, а във втората скобите са разкрити:

(българският и английският) език = българският език и английският език.

Следователно в подобни случаи изпускането на дума е проява на езиково свойство, аналогично на разпределителното свойство в математиката.

.

в. „Аз Буки“ Бр. 48, 26. XI. – 2. XII. 2015