Шапка, капа или капела

Калина Мичева-Пейчева

Много често можем да чуем реплики като: Свали си шапката, топло е!; Я махай тая капа от главата!; Ще умреш от жега с тая капела. В тях като че ли думите шапка, капа и капела назовават един и същи обект: част от облеклото, изработена от плат, кожа, слама и др., която се носи върху главата за предпазване от слънце, студ или дъжд. Освен общо значение, те имат и общ произход: от латинските думи cappa, cappella. Но при капа и капела е вероятно посредничеството на гръцки език според етимолозите. А при шапка със сигурност сме заели диалектната старофренска дума chappe < лат. cappa по време на кръстоносните походи и сме я оформили според законите на българския език с наставка -ка. Лексемата шапка се среща още в грамотата на Мирчо Велики от 1413 г.
Думата капа има и по-тясно значение: ‘висока кожена шапка, калпак’, например в поговорките: Сяка капа на сяка глава не уйдисва; На два татка дете без капа ходи. А капела означава и ‘шапка с широка периферия’: На дъсчения пристан изтопуркаха няколко души, облечени прилично, с черни широкополи капели на глава (С. Северняк).
Важно е също да знаем, че в българската култура шапката се осмисля като важен елемент от човешкото облекло и затова в много фразеологизми действията, свързани с шапката, представят различни модели на поведение: накривя си капата / шапката – ‘заживея безгрижно’; разменяме си шапките / капите – ‘скарваме се’; свалям шапка /капа на някого – ‘признавам някого за голям авторитет’; клатя шапка на някого – ‘държа се угоднически с някого’; разправяй ги на старата ми шапка – ‘не ти вярвам’; да ми падне капата – ‘учудвам се силно’. Ако познаваме добре всички значения на думите шапка, капа и капела, можем да ги употребяваме правилно в различни стилове и контексти.

в. „Аз-буки“, бр. 50 – 52, 16. XII. 2021 г.