Атанаска Атанасова
Още от началното училище знаем, че пред някои съюзи (например че, но, а, ако и т.н.) се пише запетая. В по-горните класове знанията ни се задълбочават, в резултат на което научаваме, че в български има съюзи, които се състоят от две думи (например въпреки че,
независимо че, без да, преди да и пр.), като запетаята стои пред първата част от сложния съюз, например: Той си тръгна, без да каже довиждане; Не мога да дойда, въпреки че искам.
В училище обаче рядко се обръща внимание на пунктуацията при някои по-специални случаи. Такъв е случаят с така че. Какво е особеното и защо така че е „специален случай“? Нека да разгледаме следните изречения: Свържете думите от двете колони така, че да се получат граматически и смислово правилни изречения и Не съм канена на рождения ден, така че няма да дойда. Както се вижда, в първия пример запетаята е между така и че, докато във втория тя е пред така че. На какво се дължи тази разлика? Ако сравним двете изречения и значението, което така че има във всяко от тях, ще видим, че в първия пример така, че означава ‘по такъв начин, че’. Тук така че не е сложен съюз – местоименното наречие така принадлежи към първото просто изречение, а второто просто е въведено със съюза че. Докато във втория пример така че има значение ‘затова, по тази причина’. Тук така че е сложен съюз и запетаята се поставя пред първата дума, където е и границата между двете прости изречения в рамките на сложното.
Изводът е, че когато можем да заменим така че с израза по такъв начин, че, пишем запетая между местоименното наречие така и съюза че. Когато можем да заменим така че със съюза затова или с израза по тази причина, така че е сложен съюз, като запетаята се пише пред първата съставка, т.е. пред така.
в. „Аз-буки“, бр. 28, 9 – 15. VII. 2020 г.