Ваня Мичева
Според правилата в българската граматика пред повечето съюзи и подчинителни връзки, които въвеждат подчинени изречения, трябва да се пише запетая. Например: Видях го, когато влезе в стаята; Ще дойда, ако имам време; Ще получиш шестица, като решиш всички задачи; Нека да се срещнем, за да си разменим материалите за проекта; Ще победи, който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те, защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън, когато вали; Облечи си новите дрехи, преди да отидеш на среща.
Има обаче условия, при които тези запетаи отпадат. Това се случва, когато пред съюзите и подчинителните връзки има уточняваща дума или частицата не. Уточняващите думи са преди всичко наречия като: именно, единствено, твърде, поне, чак, едва, особено, само, тъкмо, твърде, малко, много и др. Към тях спадат и частиците даже и дори (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 81).
С право учениците наричат тези думи „убийци на запетаи“, защото те сякаш унищожават пунктуационните знаци.
Ето как биха изглеждали горните примери, ако се появят „убийците на запетаи“: Видях го едва когато влезе в стаята; Ще дойда само ако имам време; Ще получиш шестица единствено като решиш всички задачи; Нека да се срещнем поне за да си разменим материалите за проекта; Ще победи тъкмо който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те не защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън дори когато вали; Облечи си новите дрехи малко преди да отидеш на среща.
Всеки, който иска да пише правилно, би трябвало да запомни тези думи и когато ги употребява, да си представя, че те са като малки въоръжени бойци, които с мечовете си изхвърлят запетаите от традиционното им място на границата между главното и подчиненото изречение.
в. „Аз-буки“, бр. 31, 4. – 10. VIII. 2022 г.