Цветелина Георгиева
През последното десетилетие в живота ни се появиха много „умни“ неща. Става дума за уреди и устройства, които могат да извършват донякъде независими действия, съпоставими с тези на разумно същество. Иновациите в живота породиха иновации в езика. Появиха се нови значения на прилагателните умен и интелигентен: 1. ‘който има способност да реагира съобразно конкретни условия, да извършва автономно определени функции, свързан е с интернет и може да се управлява дистанционно през приложение на смартфон, таблет или компютър’ (напр. умна (интелигентна) прахосмукачка, умен (интелигентен) телевизор, умен (интелигентен) хладилник, умна (интелигентна) гривна, умна (интелигентна) ключалка); и 2. ‘който е свързан с такъв уред, устройство’ (напр. умно (интелигентно) осветление, умна (интелигентна) къща), срв.: Разработиха интелигентна крушка, която променя яркостта и цвета си автоматично в зависимост от времето на деня, мястото и кой присъства в помещението; Умната крушка може да реагира на осветеност, движение и звуци. Същите значения има и английското смарт, което в писмената практика се среща изписано по два начина – слято (смартуред, смартлампа) и разделно (смарт уред, смарт лампа). Доколкото в български няма самостоятелна дума смарт, правилно е слятото изписване. Посочените неологизми са общоупотребими за разлика от странното съчетание с английски произход в областта на информационните технологии – интернет на вещите (на нещата, на обектите) ‘технология за свързване на различни „умни“ уреди и устройства към единна компютърна мрежа, която позволява те да бъдат наблюдавани и/или контролирани от отдалечено място, да си взаимодействат помежду си или с външната среда’.
в. „Аз-буки“, бр. 25, 18 – 24. VI. 2020 г.