Ванина Сумрова
Притежателните прилагателни, образувани от лични собствени имена, като напр. Вазово (стихотворение), Бетховенов (концерт), Брьогелова (картина), Маринина (приятелка), Иванов (компютър), се пишат с главна буква и само в определени случаи – с малка буква.
Когато прилагателни, образувани главно от имена на герои от митологията или на библейски персонажи, се отнасят за конкретните лица, тези прилагателни се пишат според правилото с главна буква, напр. Херакъл (Херкулес) измива Авгиевите обори (на цар Авгий); Сизифовият труд (на цар Сизиф) е тежък и непрестанен; Йеремиевият (на пророк Йеремия) плач е за унищожаването на Йерусалим.
При преосмисляне обаче, т.е. когато словосъчетания като посочените изгубват своята конкретност и предметът не се отнася до даденото лице, те се превръщат във фразеологизми (тяхното значение се отразява в тълковни и фразеологични речници). Тогава прилагателни като разглежданите се пишат с малка буква: авгиеви обори (нещо много замърсено или занемарено), сизифов труд (тежък, но безполезен труд), йеремиев плач (продължително и безплодно оплакване на нещо), прокрустово ложе, дамоклев меч, пирова победа, от адамово време (от много отдавна) и др.
Ако са част от терминологични словосъчетания, прилагателни като разглежданите също се пишат с малка, а не с главна буква – отново поради преосмисляне: не посочват принадлежност, а заедно с последващото ги съществително име назовават понятие, предмет, явление и под. Тук прилагателните са образувани от имена на учени (откриватели или създатели на назованото с терминологичното съчетание) или отново от имена на митологични или библейски персонажи, напр. адамова ябълка, морзова азбука, брауново движение, рентгенов апарат, мениеров синдром, херкулесов възел, аполонова пеперуда, венерин косъм / венерини коси / богородичен косъм (вид папрат) и др.
в. „Аз Буки“, бр. 2, 10 – 16 януари 2019 г.