За имената на бащите ни

публикувано в: Лексика | 0

Анна Чолева-Димитрова

Днес се наблюдава известна тенденция новородените да се записват с бащини имена без -ов/-ев. Проблем при образуването на бащини имена създават чуждите мъжки лични, напр. Крис, Ричард, Чарлз. Но личното име Мартин не създава трудности при образуването на бащино име, въпреки това то се изписва в някои случаи без наставка: Алекс Мартин Петрова. Ако го няма окончанието във фамилното име, трудно ще се  разбере за мъжко или женско лично име става въпрос. Срещат се също: Деница Румен Андреева, Екатерина Слави Георгиева.

В съвременния български език личното име се състои от три имена. Второто име, презимето или  бащиното име, е характерно за именуването на българите от Възраждането насам. Свидетелство за това са запазените стари документи, в които българите са записвани  много често по следния модел: „Никола, син на Петко“, което е равностойно на „Петков син“. При отпадането на „син“ се получава съвременното бащино име.

Законът за гражданската регистрация, който засяга този въпрос, е изменен и сега гласи: „бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите“. Така формулиран, законът допуска много изключения и прави неконтролируем процеса на създаване на бащини имена без -ов/-ев. Той също така вероятно затруднява служителите, които го прилагат – те трябва да определят от кое мъжко лично име може да се образува бащино и от кое – не.

Записано без наставката –ов/ев, бащиното име става двусмислено, напр. при Мартин Виктор Томанов не е ясно дали то е двойно име Мартин-Виктор или второто име е бащино, а при Алекс Даниел Кузманов, ако го няма фамилното име, дали става въпрос за момче, или за момиче. Записването на бащините имена без наставки –ов/-ев е свързано с промяна на българското звучене на имената. Отговорността за съхраняване на традициите при именуването на българите е на всички нас, особено на бъдещите родители.

в. „Аз-Буки“, бр. 8, 24. II. – 2. III. 2022 г.