Диана Благоева
Думите индиец и индианец, индийски и индиански се отнасят към т.нар. пароними (двойки от думи с близко звучене, които обаче се различават по смисъл и може погрешно да бъдат употребени една вместо друга). Може и да е учудващо, но погрешни употреби на индийски вместо индиански действително не липсват. Понякога подобни употреби са резултат от неправилен превод от някои западноевропейски езици, като английски, френски и др., където една и съща дума изразява значенията ‘човек от основното население на Индия’ и ‘човек от коренното население на Северна и Южна Америка’. Тази двузначност, както е известно, е свързана с наложилото се в миналото погрешното убеждение, че достигайки до новия континент, Христофор Колумб е открил Западна Индия.
Всъщност и в българския език през XIX век думата индиец (с вариант индеец) носи посочените две значения. Това е отразено например в том 2. на „Енциклопедическия речник“ от Л. Касъров (1899, стр. 693 – 694). Днес значението ‘човек от коренното население на Северна и Южна Америка’ на думата индиец вече е остаряло (срв. „Речник на българския език“, т. 6, 1990, стр. 864). Срещаме го обаче широко застъпено в учебната литература и в периодичния печат от възрожденския и следосвобожденския период (срв. „Кратка география“ от Ив. Богоров, 1852; „Кратка всеобща история“ от Г. Йошев, 1861; „Кратка география“ от Д. В. Манчев, 1864; „Летоструй“, 1871 и др.). В учебника на Д. Манчев например четем: „Индийци или туземци, американско поколение на шар, приличен на мед“.
Съществителното индийка в този период също функционира в две значения, едното от които е ‘жена от коренното население на Северна и Южна Америка’, срв. следния текст, публикуван във в. „Женский свят“ (1893) от участничка в Женското изложение в Чикаго: „Най-назад на престола седят един ред индийци и индийки. Облечени са по своему: полуголи към горнята част на тялото с двойни гривни на ръцете и краката си, с дълга къдрава коса, с пюшкюл от нашарени пера на главата си“.
в. „Аз Буки“ бр. 16, 19 – 25 април 2018 г.