За наш’те и ваш’те

публикувано в: Правопис | 0

Илияна Кунева

Българската буква щ служи за означаване на звукосъчетанието [шт], затова къща и леща се пишат с по четири букви, а думите всъщност съдържат по пет звука. Съществуват обаче някои особености при употребата на тази буква и те са свързани с това, че не във всички случаи, когато двата звука [ш] и [т] са един до друг, те се бележат с щ. Съществителното име от женски род пустош, чиято нечленувана форма завършва на и при членуване към нея се добавя -та, има тази особеност – при членуваната форма [ш] и [т] формално са един до друг, но не се бележат с щ: пустош, пустошта (не: *пустоща).

Формално двата звука [ш] и [т] могат да се появят един до друг, без да са част от една морфема, и по друга причина – изпускането на гласни, характерно за разговорната реч: нашитенаште, вашитеваште. Може да се забележи, че нерядко тези форми се пишат с щ: *наще и *ваще. Понякога могат да се срещнат и в художествената литература написани по този начин, но ако там има известна свобода при употребата на изразни средства и при начина на писане, то извън нея в писмената реч правилата и принципите, които са залегнали в тях, изискват писането на [ш] и [т], когато не са част от една морфема, с две букви за двата звука съответно, като се употребява апостроф за отбелязване на изпуснат звук: наш’те и ваш’те.

Макар и характерни предимно за разговорната реч, формите наш’те и ваш’те се употребяват нерядко и в писмени текстове наред с други съкратени форми (например к’во и т’ва), затова е необходимо да се обърне внимание на тази особеност при тяхното писане.

 

в. „Аз-буки“ бр. 37, 13 – 19 септември 2018 г.