Илияна Гаравалова
С повелителните форми се сблъскваме още в най-ранна детска възраст, възрастните често ни нареждат: „Стой мирно!“, „Не плачи!“. Употребата на разглежданата морфологична категория се подчинява на ясни правила, относително без изключения.
Въпреки това обаче грешки не липсват. Най-често трудности възникват при образуването на простите отрицателни повелителни форми. В българския език тези форми се образуват по няколко начина:
1. чрез отрицателната частица не + положителна повелителна форма на глагол от несв. вид – не ходù; 2. чрез недей (недейте) + да + сег. вр. на глагола – недей да ходиш; 3. чрез недей (недейте) + съкратен инфинитив – недей хòди, недей спира. Все по-често в ежедневното общуване, а и в електронните медии може да се чуят изказвания от типа: недей пишù, недей говорù, недей ходù, които книжовната норма определя като недопустими. Причината за това вероятно се дължи на факта, че при глаголите от
II спр. съкратеният инфинитив съвпада с повелителната форма за 2 л. ед.ч., а двете форми се различават единствено по мястото на ударението си (напр.: ходù / недей хòди). В стремежа си да маркира изказването си абсолютно еднозначно като повелително, говорещият премества словния акцент в края на думата, превръщайки съкратения инфинитив в повелителна глаголна форма, аналогично на отрицателните конструкции, образувани с не + положителна повелителна форма на глагол от несв. вид (не ходù). Постепенно явлението се разраства, обхващайки и глаголите от I и III спр. – недей пишù вместо недей писа (глагол от I спр.); недей казвай вместо недей казва (глагол от III спр.)
Тези форми са в разрез с книжовната норма и следва да се избягват.
в. „Аз-буки“, бр. 10, 11 – 17. III. 2021 г.