Защо въСтаваме, а не въЗСтаваме?

публикувано в: Лексика | 0

Атанаска Атанасова

В съвременния български книжовен език е установено, че „еднаквите строежни елементи на думите – морфемите (корен, представка, наставка, окончание, определителен член), се пишат по един и същ начин независимо как се изговарят“ (Официален правописен речник, 2012, с. 14), напр. изстрел (изговор истрел), разкош (изговор раскош) и пр. Това е т.нар. морфологичен принцип, на който се подчинява основната част от правилата за изписване на думите в българския език.

В езика обаче има изключения от този принцип, които са резултат от фонетични особености (тогава правописът на думите следва книжовния им изговор, напр. бял, но бели; връх, но върхове) или са следствие от историческия развой на езика (в този случай правописът на думите се подчинява на традицията, като не се отчита съвременният им изговор и строеж) (пак там). 

Справка с Българския етимологичен речник (1971, Т. 1, с. 215) показва, че правописът на думите въставам, въставане, въстана, въстание, въстаник, въстанически и въстаничка се свързва със старобългарските думи въстати и въстаньѥ, които, както се вижда, се пишат без з (първите седем тома на Речника може да бъдат намерени в електронен вид на страницата на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – //ibl.bas.bg/ber/). Така по традиция тези думи остават в езика ни, изписани по този начин. Именно поради тази причина въставаме, а не възставаме.

 

в. „Аз-буки“, бр. 43, 24 – 30 октомври 2019 г.