Въпрос: Правилно ли е да се казва и пише аз ще съм вместо аз ще бъда?

Отговор: Спомагате.ният глагол съм има две форми за бъдеще време: (аз) ще съм и (аз) ще бъда.
Вж. Граматика на съвременния български книжовен език, 1998, па, 441, с. 165

Въпрос: Коя форма е правилна: учащ или учещ?

Отговор: И двете думи са правилни, но не са дублети и имат различна употреба. Думата учащ в българския език се употребява само като съществително име, например: Учащите пътуват с 50% намаление. Думата учещ (се) е форма за м.р. ед.ч. на сегашното деятелно причастие на глагола уча (се). Тя може да се употребява във функцията на прилагателно име: Един от критериите за прием в детска градина е работещ или учещ висше образование родител, или във функцията на съществително име: Не само преподавателят, но и учещият се има отговорността да идва подготвен за урока.

Официален правописен речник (2012), с. 637.

Въпрос: Коя е правилната форма за минало свършено време: настъпих или настъпах?

Отговор: Правилната форма за минало свършено време на глагола настъпя е настъпих, защото глаголът е от второ спрежение с тематична гласна и в мин. св. време – настъпих.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 378.

Въпрос: Как е правилно: ходили пеш или ходели пеш?

Отговор: В случая става въпрос за две различни глаголни форми: минало несвършено деятелно причастие (ходели) и минало свършено деятелно причастие (ходили). Съответно граматичните значения, които изразяват, са различни.
Срв.: Когато имали повече време, те ходели пеш (има се предвид по принцип; действието се представя като повтарящо се). Но: Този път те имали много време и ходили пеш (има се предвид конкретен случай; действието се представя като цялостно, приключено).

Въпрос: Коя е правилната глаголна форма: шифрирам или шифровам?

Отговор: Формите шифрирам и шифровам са дублетни и могат да се употребяват и двете.

Официален правописен речник (2012), с. 668.

Въпрос: Как е правилно: запечатан или запечатен?

Отговор: Правилната форма за минало страдателно причастие на глагола запечатам е запечатан: Запечатан със седем печата.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 167.

Въпрос: Как е правилно: Колите го влекат или Колите го влечат?

Отговор: Формата за 3 л., мн.ч. на глагола влека е влекатне влечат). Затова е правилно Колите го влекат.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 48.

Въпрос: Коя е правилната глаголна форма: облека или облеча?

Отговор: Правилно е да се пише с к: облека. Глаголите от първо спрежение със завършек на корена или от типа на сека, влека, тека, река, облека, пека, мога и образуваните от тях чрез представки производни глаголи от първо спрежение запазват тези съгласни във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.

Официален правописен речник (2012), т. 14.

Въпрос: Коя е правилната форма за 2. л., ед.ч. на глагола срѐша (се): срешеш (се) или срешиш (се)?

Отговор: Глаголът среша (се) е от второ спрежение, затова правилната форма за 2. л., ед.ч. е срешиш (се).
Срв.: С балсам „Рапунцел“ ти отнема не повече от 2 минути да се срешиш.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 921.

Въпрос: Коя е правилната форма на глагола: знам или зная?

Отговор: Двете глаголни форми са дублетни, тоест правилно е както знам, така и зная.

Официален правописен речник (2012), с. 283.

Въпрос: Коя е правилната форма на глагола греша в трето лице, множествено число, минало неопределено време: грешали са или грешели са?

Отговор: Правилната форма на глагола греша в трето лице, множествено число, минало неопределено време е грешали са, напр. Те са мислели, че той ще се върне при нея, но само колко са грешали!
Според книжовната норма при миналите деятелни причастия след Ж, Ч, Ш не се пише (съответно не се изговаря) Е (срв. и жужали са, звучали са).

Официален правописен речник на българския език. Глаголи (2016), с. 70.

Въпрос: Коя е правилната форма на глагола зачестя в 3. л. мн.ч. мин.св. вр. – зачестяха или зачестиха?

Отговор: Формата за 3. л. мн.ч. мин.св.вр. на глагола зачестя е зачестиха, напр. Напоследък проблемите зачестиха. Формата зачестяха е за мин.несв.вр. на същия глагол, напр. Ако проблемите зачестяха, щях да се обърна за помощ към баща ми.

Официален правописен речник на българския език. Глаголи (2016), с. 200.

Въпрос: Как е правилно: Трябва да се отбележе, че... или Трябва да се отбележи, че...?

Отговор: Правилно е: Трябва да се отбележи, че..., тъй като глаголът отбележа е от 2. спрежение (отбележиш, отбележи, отбележим, отбележите).

Официален правописен речник (2012), с. 442.

Въпрос: Правилна ли е формата твърдяно?

Отговор: Да, формата твърдяно е правилна. Това е форма за среден род на миналото страдателно причастие твърдян от глагола твърдя.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 938.

Въпрос: От кое спрежение е глаголът рѐша (се)?

Отговор:

Глаголът рѐша (се) (сресвам коса) в съвременния български книжовен език е от второ спрежение с основна гласна -и-: рѐша (се), рѐшиш, рѐшим, рѐшат.

Официален правописен речник на българския език. Глаголи (2016), с. 879.

Заб.: Към коя категория да се причисли?

Въпрос: Коя е правилната форма: разтреперан или разтреперен?

Отговор: Страдателното причастие на глагола разтреперя (се) е разтреперен.

Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 864.

Въпрос: Коя е правилната форма за миналото страдателно причастие на глагола залея: залян или залят?

Отговор: Формите за миналото страдателно причастие залян и залят са дублети.

Официален правописен речник на българския език. Глаголи (2016), с. 156.

Въпрос: Кое време на глагола следя е правилно да се употреби в изречението: Той знаеше, че го следят/следяха – сегашно или минало несвършено време?

Отговор: Правилна е както употребата на сегашно време на глагола следя Той знаеше, че го следят, така и употребата на мин. несв. време – Той знаеше, че го следяха. Когато в главното изречение е употребен глагол от типа на „казвам“, „мисля“, „чувствам“, „зная“ в мин. несв. време, в подчиненото изречение са възможни и двете темпорални форми – сегашната и миналата несвършена – зависи от целта на автора да изрази една или друга ориентация на двете действия. Според Академичната граматика двете форми за време могат да се редуват със стилистична цел.

Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. София: Издателство на БАН, 1983, с. 329 – 330.

« Страници 2 от 2; Страници показани 21-40 от 38 резултата »