Въпрос: Как е правилно да се напише: имени дни или именни дни?

Отговор: В съчетанието имени дни думата имени се пише с една буква н. В случая няма условие за употреба на двойно н, тъй като в основната форма на прилагателното имен няма завършек -нен, при който звукът е да изпада.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 302.

Въпрос: Как е правилно да се пише: свещеник или свещенник?

Отговор: Думата свещеник се пише с едно н, тъй като е образувана от прилагателното свещен и наставка -ик. Съществителни, образувани от прилагателни, които завършват на -ен, и наставка -ик, се пишат с едно нсвещеник, рожденик (от рожден), именик (от имен). А съществителните, образувани от прилагателни, завършващи на -нен, се пишат с двойно н: съвременник от съвременен, пустинник от пустинен, странник от странен.

Официален правописен речник (2012), с. 568 и т. 16.2.

Въпрос: Законосъобразен или законносъобразен?

Отговор: Прилагателното законосъобразен се пише с едно н, защото се отнася към съществителното закон. Означава 'установен, съобразен със закона' и не е производно от прилагателното законен.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 269.

Въпрос: Защо думата оттенък се пише с двойно т?

Отговор: Думата е заета от руски – оттенок. Двойно т се пише въз основа на морфологичния принцип, общ и за двата езика: от е представка, коренът е от старобългарското ТЯНЬ – сянка.

Официален правописен речник (2012), с. 447.

Въпрос: С едно т или с две т се пише думата заразителността?

Отговор: Думата заразителността се пише с двойно -тт-, защото съществителното заразителност завършва на -т и е членувано с члена за женски род -та.

Официален правописен речник (2012), т. 16.3.

Въпрос: Как е правилно да се напише: ранозрялост или раннозрялост?

Отговор: Правилно е да се напише ранозрялост.

Официален правописен речник (2012), с. 551.

Въпрос: Как е правилно да се пише: преддверие или предверие?

Отговор: Правилно е да се пише преддверие, тъй като крайната съгласна на представката и началната съгласна на корена са еднакви и се получават две букви -дд-. Писменото отбелязване на представката и на корена самостоятелно и независимо от изговора се основава на морфологичния принцип в българския правопис.

Официален правописен речник на българския език (2012), с. 509.

Въпрос: Защо при думата пленен няма двойно Н във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч.: пленена, пленено, пленени?

Отговор: Двойно Н се пише при прилагателни имена със завършек в м.р. ед.ч. на -нен, при които Е между двете Н изпада във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч.: конен конна, конно, конни.
При някои прилагателни, които означават веществен произход, Е не изпада и затова няма двойно Н, напр.: винен винена, картонен картонена, глинен глинена, копринен копринена.
Е не изпада и при страдателните причастия: от раня ранѐн, ранѐни (ударението е върху Е; за разлика от ра̀нен, ра̀нна); от ценя ценѐн, ценѐна (ударението е върху Е; различно от цѐнен, цѐнна). Към тези случаи са и формите на думата пленен: от пленя пленѐн, пленѐна.

Официален правописен речник (2012), т. 16.1.
Официален правописен речник. Глаголи (2016), с. 479.

Въпрос: Как е правилно: подръжка или поддръжка?

Отговор: Съществителното поддръжка е образувано от глагола поддържам и въз основа на морфологичния принцип се пише с двойно д. То се състои от представка под- и корен, който започва със съгласна д.

Официален правописен речник (2012), с. 469.

Въпрос: Как се пише думата поддържам?

Отговор: Думата поддържам се пише с две букви д. Двойни съгласни се пишат при свързването на представка и корен, когато крайната съгласна на представката и началната съгласна на корена са еднакви.

Официален правописен речник (2012), т. 16.5.

Въпрос: Как е правилно: страноприемница или странноприемница?

Отговор:

Правилно е да се пише странноприемница.
Правописът на думата се извежда от правописа на съществителното странник, което се пише с двойно н, защото е образувано от прилагателно, завършващо на -нен (странен).

Официален правописен речник (2012), т. 16.2., с. 597.

Въпрос: С едно или с две н се пише именник в названието Именник на българските князе?

Отговор: В названието Именник на българските князе съществителното именник се пише с -нн-, тъй като означава ‘средновековен ръкописен исторически паметник, в който са описани обикновено биографиите на владетелите’ и е свързано с прилагателното именен. С едно -н- се пише съществителното именик ‘човек, който има имен ден’, тъй като е образувано от прилагателното имен, което се среща само в словосъчетанието имен ден.

Официален правописен речник (2012), с. 302.

Въпрос: Как е правилно: рожденик или рожденник?

Отговор: Правилно е да се пише с едно н: рожденик. Двойно н (-нн-) се пише в съществителните имена, които са образувани от прилагателни имена, завършващи на -нен, например: съвременник (от съвременен), ценност (от ценен). Съществителното име рожденик е образувано от прилагателното рожден, което завършва на -ен, затова се пише с едно н.

Официален правописен речник (2012), с. 559; т. 16.1.

Въпрос: Как се пише формата за женски род на прилагателното име фин: финна или фина?

Отговор: Правилно е да се пише с едно н: фина, тъй като формата за м. р. ед. ч. фин завършва на -н, а не на -нен.

Официален правописен речник (2012), т. 16.1.

Въпрос: Как е правилно да се напише: вакум или вакуум?

Отговор: Правописът на думата е вакуум.

Официален правописен речник (2012), с. 186.

Въпрос: Как е правилно: сюреализъм или сюрреализъм?

Отговор: Правописът на думата е сюрреализъм. Срв. и: сюрреалистичен, сюрреалист.

Официален правописен речник (2012), с. 608.

Въпрос: Как е правилно да се напише: йонообменен или йоннообменен?

Отговор: Правописът на думата е с едно н: йонообменен. Сложното прилагателно е образувано от съчетанието обмен на йони, а не от прилагателното йонен.

Официален правописен речник (2012), с. 309.

Въпрос: Как е правилно: избраник или избранник?

Отговор: Правилно е да се пише с едно н: избраник. Съществителното име е образувано от причастието избран + наставка -ик (а не -ник). Двойно н (-нн-) се пише във формите на съществителни имена, образувани с наставката -ник, при които крайната съгласна на основата и началната съгласна на наставката са еднакви, например изменник, патронник, пленник, пленница, поклонник, пустинник, сенник, странник.

Официален правописен речник (2012), т. 16.2.