Въпрос: Какво е значението на прилагателното име мобилен и на съществителното име мобилност?

Отговор: В Български тълковен речник (четвърто издание от 1994 г., допълнено и преработено от Димитър Попов) думата мобилност е опредена като книжна и е изтълкувана като ‘качество на мобилен’, а думата мобилен е определена като ‘подвижен, способен за бързо придвижване или действие’. В Речник на чуждите думи в български на Иван Габеров (трето издание от 1998 г.) определението за мобилност е същото, а за мобилен е подобно: ‘който е подвижен или може бързо да бъде преместен’. В Речник на чуждите думи в българския език (пето издание от 2000 г., допълнено и основно преработено от Емилия Пернишка) думата мобилност също е определена като книжна и е разтълкувана като „подвижност“.

Въпрос: Има ли разликап в значението на думите противопока̀зан и противопо̀казен?

Отговор: Няма разлика в значението на думите противопока̀зан и противопо̀казен.

Въпрос: Какво е значението на думата карнацерия?

Отговор: Думата е регистрирана под формата карнацария със значение 'кебапчийница', от румънски ез., срв. карначе.

Български етимологичен речник, Т. 2.

Въпрос: Кое е правилно: индустриална революция или промишлена революция?

Отговор: И двете наименования са правилни за означаване на коренната промяна в начина на производство, свързана с въвеждане на качествено нови и значително по-ефективни производствени методи и технологии.

Речник на българския език. Т. 15.

Въпрос: Каква е разликата между двата глагола премалява ми и прималява ми?

Отговор: Двата глагола премалява ми и прималява ми са дублети и няма разлика в значението им. Значението е: "усещам се съвсем слаб, става ми лошо и всеки момент ще загубя съзнание и ще падна; призлява ми, прилошава ми".

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/премалявам/
//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/прималявам/
Официален правописен речник (2012), с. 513.


Въпрос: Кой глагол е правилно да се употреби в изречението Взря се и премигна/примигна?

Отговор: Глаголите примигна и премигна имат едно и също значение, те са синоними и в изречението може да се употреби който и да е от тях: Взря се и премигна и Взря се и примигна.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/примигвам/
//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/премигвам/

Въпрос: Кой от двата глагола е правилно да се употреби в изречението: Въпросите на колегите се препокриват/припокриват?

Отговор:

В изречението трябва да се употреби глаголът припокривам се: Въпросите на колегите се припокриват.
Глаголът препокривам означава 'покривам нещо наново, повторно'. А второто значение на глагола припокривам (се) е 'съвпадам с нещо по съдържание, смисъл; съответствам на нещо значително или почти напълно', като това е значението, което отговаря на смисъла на изречението.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/

Въпрос: Коя от двете думи – обръщение или обращение – трябва да се използва в изречението БНБ пусна в обращение нова банкнота?

Отговор: В изречението БНБ пусна в обращение нова банкнота трябва да се използва съществителното обращение със значение 'процес на употреба, обмяна на парични средства и стоки'.

//ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/

Въпрос: Кое прилагателно трябва да се използва за човек, който не е употребил алкохол: трезва (жена) или трезвена (жена)?

Отговор: И двете прилагателни – трезв и трезвен – могат да се използват за човек, който не е употребил алкохол. Прилагателното трезв обаче има и преносно значение: ‘който вижда ясно действителното положение, без увлечения и крайности’ (например трезва преценка). Тъй като трезв се употребява предимно в преносното си значение, препоръчително е за човек, който не е употребил алкохол, да се използва другото прилагателно – трезвен: трезвена жена.

Въпрос: Думата кметица може ли да се употребява за жена, която е кмет, или само за съпруга на кмет?

Отговор: Думата кметица има две значения: 1. жена, която е кмет, и 2. жена на кмет. В първото си значение употребата на кметица е уместна само в текстове с неофициален характер.

Въпрос: Кое прилагателно трябва да се използва в изречението Пловдив е град с осемхилядолетна/осемхилядна история?

Отговор: Правилно е да се употреби прилагателното осемхилядолетен: Пловдив е град с осемхилядолетна история.
Това е сложно прилагателно име, което е образувано от словосъчетанието осем хилядолетия.
Срв. осемхиляден град – град с осем хиляди жители.

Въпрос: Кой е правилният израз: толтакса или пътна такса?

Отговор: Правилният израз е пътна такса. Съществителното име toll в английския език има значение ‘такса, данък за използване на път, преминаване по мост и под.’. При съчетаването на английската дума тол и българската дума такса се получава тавтология. Затова е излишно към английската съставка тол, която означава ‘такса за използване на път’, да се прибавя българската дума такса.

Въпрос: Какво е значението на думата какардак?

Отговор: Значението на думата какардак е 'пръжка', тя е от турски произход и се среща в диалектите.

Български етимологичен речник, Т. 2, с. 151.

Въпрос: Правилно ли е думата принципно да се употребява със значение на по принцип?

Отговор: Думата принципно се припокрива със значението на израза по принцип във второто си значение – 'с оглед на основното, най-важното, в общи линии; по принцип, общо взето', затова е правилно тя да се употребява със значение на по принцип.

Речник на българския език, т. 14, с. 504 (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%BD%D0%BE/).

Въпрос: Думата меродия ’подправка’ ли означава, или с нея се назовава конкретна подправка?

Отговор: Думата меродия има няколко значения. Тя може да означава ’подправка’, но с нея могат да се назовават и конкретни подправки: магданоз, чубрица, шарена сол (смес от чубрица и други подправки, обикновено сол и червен пипер).

Въпрос: Думата едвам диалектна ли е и същата употреба като едва ли има?

Отговор: Наречието едвам е книжовна дума и има същото значение и употреба като едва.

Официален правописен речник (2012), с. 246.
ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/едва/

Заб.: Не са ли дублети в такъв случай? Обаче в правописния речник не са дадени като дублети...

Въпрос: Как е правилно да се каже: Нямам нищо против или Нямам нищо напротив?

Отговор: Правилно е да се каже Нямам нищо против. При съчетание на глаголите нямам/имам с местоименията нещо/нищо се използва думата против за означаване на наличие или отсъствие на възражения, несъгласие, отрицателно отношение. С думата напротив пък се подчертава факт, напълно противоположен на казаното до момента, например Тия думи на стареца не трогнаха Павел. Напротив, от тях той почувствува в душата си нещо пепеливо.

Речник на българския език
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2/
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2/