Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186.
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109.
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. Дисерт. София, 2002.
Ролята на метафората и метонимията за формиране на анатомичната ни терминология през Възраждането. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 31-36.
Метонимията като стилно-езиково средство. Дисерт. София, 1985. 177 с.
Метонимията като стилно-езиково средство. София, „Народна просвета”, 1982. 119 с.
Функции на метонимията. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 161-173.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. Дисерт. София, 1993.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 276 с.
Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици като проява на лексикалната системност (върху материал от български, руски, украински и чешки език). – В: Славянска филология, Т. 15. София, БАН, 1978, с. 267-277.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 11-15.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 147-152.
Някои случаи на терминологизация чрез метонимия. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 407-416.
Глаголната метонимия в българския език. – Български език, 1990, № 5, с. 396-403.
Глаголната метонимия в съвременния български език. Дисерт. София, 2000. 310 с.
Глаголната метонимия: Семантика и прагматика. Велико Търново, „Фабер”, 2001. 292 с.
Метонимична употреба на глаголи във въвеждащи пряката реч авторски думи. – Език и литература, 1992, № 1, с. 104-110.
Метонимични значения на глаголи с представка из-. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 230-238.
Метонимично назоваване на екзистенциалност. – Проглас, 1998, № 1, с. 9-27.
По въпроса за лексикографския подход към глаголните метонимични значения. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 332-338.
Метонимията като средство за номинация (по материали от българската терминология). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 94-101.
Още нещо към интерпретацията на метонимията. – Български език, 2007, № 2, с. 19-29.
Относно метафоричните и метонимичните значения на глаголната лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 132-134.
Метонимният пренос в българския и немския език (на материал от международната лексика). – In: Mélanges de linguistique, sémiotique et narratologie. София, „Колибри”, 1999, с. 418-428.
Дiєслiвна метонiмiя в сучаснiй болгарськiй мовi (функціонально-типологічний аспект). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 37. Львiв, 1988, с. 55-58.