Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя

в1 1. Звукът в. 2. Писмен белег на звук в, трета буква от азбуката. Печатно в. Ръкописно в. 3. В служба на числително поредно със значение „трети“. Член 15, точка „в“. 4. За различаване на предмети, означени с едно и също число. Vв клас.

в2 и във (пред думи, които започват с в и ф), предл. 1. За посочване на място, където се намира или се извършва нещо или където трябва да проникне нещо. В стаята беше душно, а публика почти нямаше. Елин Пелин. Райка растеше като цвете в градина. Влайков. Слана попари, засух беше — / в земята зърно се опече. Яворов. Овцете му лежаха в кошарата. Йовков. Вихрове гонят тръне в полето. Ботев. С тия мисли Бръчков се насърчаваше и отиваше навътре в града. Вазов. Когато прехвърлиха зад баира и слязоха отвъд в полето, нощта беше настъпила. Елин Пелин. Прицелих се в главата му. || За означаване на област или среда, където се проявява някаква дейност, качество или свойство. Хаджи Смион беше вещ в българската история. Вазов. В индустрията се работи с голямо напрежение. В българския език няма падежни форми. Има голямо възбуждение в обществото. Във въздуха летят самолети. Работя във фабрика. 2. За означаване на времето, през което се извършва, става нещо. Ние в един ден ще въстанем сто хиляда души. Вазов. Момци, в сряда пак ще се съберете у мене. Вазов. В срок от пет дена трябва да се върне заетата сума. Той завърши работата си в продължение на един час. Това се случи в началото на месец май. Пристигам в 5 часа. || За означаване на явление, което става едновременно с друго; през времето на. Имаше едно място около Големия кладенец, където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Йовков. Да слизаш в пропастта до езерото стотина метра надолу в тоя дъжд и мъгли по хлъзгавите и неизвестни ярове беше безумно. Вазов. 3. За означаване на състояние, в което се намира или преминава нещо. Странджата дойде в умиление и каза развълнуван. Вазов. Влакът е в движение. Везните са в равновесие. Тялото е в покой. Лежа в безсъзнание. 4. При отвлечени понятия — за означаване на област, където се намира или се извършва нещо или към която е насочено действието. Павел дълго лежа на гърба си затъпен, без никаква мисъл в главата си. Елин Пелин. Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си. Елин Пелин. Сега искам да поправя грешката и всичката надежда ми е в тебе. Елин Пелин. Остави таз песен любовна, / не вливай в сърце ми отрова. Ботев. Вярвам в себе си. Вярвам в успеха му. Произведен в чин лейтенант. 5. За означаване на начина, по който се извършва едно действие, или на формата, в която се намира нещо. Конете препускат още въздържано и тежко, но изведнъж леко и плавно се понасят в галоп. Йовков. Всички извърнаха лица към бай Ивана и запяха в хор. Кр. Григоров. Въртя се в кръг. Плащам в брой. Плащам в натура. Давам в аванс. Статуя в естествена величина. Драма в стихове. Съществителното е употребено в множествено число. Глагол в трето лице. || За означаване вида или цвета на предмет. Понеже той ходи пеш, обул се е в цървули. Вазов. Девойките са облечени в селска носия. Детето е облечено в бяло. Стените са боядисани в синьо. || За означаване начина, по който се измерва или изчислява нещо. Спиртните напитки се измерват в градуси. Печалбата се изчислява в проценти. Сумата е изчислена в български левове. || За означаване на количество, брой или части, от които се състои нещо. Продуктите се раздават в голямо количество. Преписвам статията в два екземпляра. Роман в три части. Драма в пет действия.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.