За публикация се приемат оригинални научни студии, които са с обем до 90 стандартни страници (162 000 знака).

Шрифт на основния текст: Times New Roman; 12 pt, Single.

Заглавието се изписва с големи букви на кирилица, разположено по средата (Times New Roman; 12 pt., Bold), а под него с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; 12 pt., Bold).

Заглавието се изписва с големи букви на латиница, разположено по средата (Times New Roman; 12 pt., Bold), а под него с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; 12 pt., Bold).

В началото на студиите се представя кратка анотация на текста български и английски език (до 500 знака). След тях на отделен ред се дават ключови думи на английски. Големина на шрифта за анотацията и на ключовите думи 10 pt.

Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, година на изданието, запетайка, страница) се дава в кръгли скоби на български и на английски (Караулов/Karaulov 1999, 43). Ако е сборник, се дава фамилията на редактора и годината на изданието и страницата (Димитрова, ред./Dimitrova, ed. 1998, 56). Това се прави както за автори, чието цитиране отпраща в библиографията към публикации на кирилица, така и за тези, които са публикувани на латиница.

Бележките към текста се дават номерирани под линия на съответната страница.

Библиографията (Литература и References) е в края на студията. С цел включване на изданието в международни бази данни, които оперират при индексиране на базата на латиница, се прилагат два списъка на цитираната литература. Първият от тях е само за публикации и източници на кирилица, озаглавен „Литература“. По преценка на автора от него може да бъде отделен списък под заглавие „Източници“, отново са публикации на кирилица, но за препоръчване е те да се дават заедно в азбучен ред. Вторият от тях е озаглавен „References“. В него са включени отпратките към всички цитации от текста – и на латиница и на кирилица. Публикациите на латиница се дават в своя оригинален вид само на латиница. Публикациите на кирилица се дават с имената на авторите също само на латиница. Заглавията на кирилица се дават транслитерирани на латиница (моля следвайте изрично в това отношение изискванията на българския Закон за транслитерацията от 27.02.2009 г.; вж. стр. 37 от ОПРБЕ 2012), а след тях в скобки се дава техният превод на английски. Тези транслитерации и преводи остават стриктна отговорност на авторите на студиите, които депозират в ИИБЕ; в случай че те не са изпълнени по подходящ начин, студиите ще бъдат връщани на авторите за доработка и/или корекции). Примери на начина на оформяне на „Литература“ и „References“ се дават по-долу.

Авторите се подреждат без номериране по азбучен ред. Оформянето става по следния начин: фамилия на автора (ако е сборник – фамилия на редактора), година на издаване (и двете Bold), двоеточие, фамилия и инициали на автора, заглавие на текста (Italic), място на издаване (град), издателство и година. Ако е цитирана статия, заглавието се дава в Normal, а след точка се дава заглавието на списанието, том, брой и стр. на публикацията. Ако става въпрос за статия в книга или сборник, след заглавието се поставя точка, след В: се дава заглавието на книгата или сборника (Italic), името на редактора, място на издаване, година, след което се посочват страниците на статията. Ако публикацията е в списание или вестник, заглавието (Italic) се дава годината, броят (пише се №), датата (ако е вестник), страниците. При електронните източници първо се дава датата на публикуване (ако е посочена), след това датата на влизане в сайта, като сайтът се посочва в ъглови скоби.

При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c (на латиница).

 

Авторите на чужда кирилица се предават в текста при цитация според българската конвенция, например Богдановић=Богданович, Протасьева=Протасиева, Мильков=Милков. Само в случаи като Срезневский, Рождественский, Печорская се допуска като алтернатива правопис според руската конвенция (в такъв случай тя трябва да се реализира последователно).

 

Примери на кирилица:

ИЗТОЧНИЦИ

ССб 2015: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 3. Гръцки извори. Гръцки текст и изследване: П. Янева. Славянски текст, прегледан и сверен допълнително: А. Минчева, Цв. Ралева, Ц. Досева, П. Янева. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2015.

 

ЛИТЕРАТУРА

Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. Москва: ИРЯ РАН, 1999.

Димитрова, ред. 1998: Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998.

Станкова, Харлакова 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1991.

Карагьозова 1998: Карагьозова, Сн. Езикът на рекламата. – В: Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998, 289315.

Георгиев 1968: Георгиев, Вл. Произходът на флексията на сегашното действително причастие в славянските езици. – Български език, 1968, ХVIII, № 23, 121134.

 

Правила за транслитерация на латиница и как може лесно да се прилагат:

Българска

Правила

https://slovored.com/transliteration/rules.html

Пример

https://slovored.com/transliteration/

Руска

Правила

//www.loc.gov/catdir/cpso/roman.html

Пример

//translit.ru

Сръбска

Правила

//www.loc.gov/catdir/cpso/roman.html

Пример

//www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm

 

Примери на латиница (с включени кирилски източници и литература на латиница):

REFERENCES

Aitzetmüller 1958–1975: Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1–7. Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt, 1958–1975.

BHG 1984: Bibliotheca Hagiographica Graeca. Т. 1–3. Ed. F. Halkin. (Subsidia Hagiographica 8a). Brussels, 1957. Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Ed. F. Halkin. (Subsidia Hagiographica 47). Brussels, 1969. Novum Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Ed. F. Halkin. (Subsidia Hagiographica 65). Brussels: Société des Bollandistes, 1984.

Dimitrova, ed. 1998: Ezikovo saznanie [Consciousness and Language]. Ed. by St. Dimitrova. Sofia: Nauka i izkustvo, 1998.

Dizdari 2005: Dizdari, Tahir. 2005. Fjalor i orientalizmave në gjuhën shqipe: rreth 4500 fjalë me prejardhje nga gjuhët turke, arabe dhe perse (Dictionary of Orientalisms within the Albanian Language). Tirana: Instituti Shqiptar i Mendimit dhe i Qytetërimit Islam, 2005.

Georgiev 1968: Georgiev, Vl. Proizhodat na fleksiyata na segashnoto deystvitelno prichastie v slavyanskite ezitsi [The origin on the flexion of the present active adverb in the Slavic languages]. – Bulgarski ezik, 1968, ХVIII, № 23, 121134.

Karagyozova 1998: Karagyozova, Sn. Ezikat na reklamata [The language of advertisement]. – In: Ezikovo saznanie [Consciousness and Language], ed. by St. Dimitrova. Sofia: Nauka i izkustvo, 1998, 289315.

Karaulov 1999: Karaulov, Yu. N. Aktivnaja grammatika i assoziativno-verbal’naja set’ [Active Grammar and Associative-verbal Net]. Moscow: IRYA RAN, 1999.

Коева et al. 2012: Koeva, Sv., I. Stoyanova, Sv. Leseva, T. Dimitrova, R. Dekova, and E. Tarpomanova. The Bulgarian national corpus: theory and practice in corpus design. – Journal of Language Modeling, 2012, 1, 65–110.

<//jlm.ipipan.waw.pl/index.php/JLM/article/view/33>

Oflazer et al. 2004: Oflazer, K., Ö. Çetonoglu, and B. Say. Integrating morphology with multi-word expression processing in Turkish. – In: Proceedings of the ACL 2004 Workshop on Multiword Expressions: Integrating Processing, ed. by Tanaka, Takaaki, A. Villavicencio, F. Bond, and A. Korhonen. Morristown, NJ: ACL, 2004, 64–71.

<//www.aclweb.org/anthology/W04-0409>

Paumier 2003: Paumier, S. UNITEX 2.1 User Manual [Electronic document]. Paris: Université Paris-Est Marne-la-Vallée, 2003. //igm.univ-mlv.fr/~unitex/UnitexManual1.2.pdf.

SSb 2015: Simeonov sbornik (po Svetoslavoviya prepis ot 1073 g.). T. 3. Grâtski izvori [Simeon’s Code (according to the Svetoslav’s Copy from 1073 A.D.). Vol. 3: Greek Sources], ed. by P. Yaneva et al. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Marin Drinov“, 2015.

Stankova, Harlakova 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski”, 1991.

PG 1866: Patrologiae cursus completus, series graeca. Ed. by J.-P. Migne. Paris: Imprimerie Catholique, 1857–1866.

 Sheppard 1998: Sheppard, L. Father Involvement Shows Positive Outcomes. 13 April, 1998. Urbana-Champaign, Ill: University of Illinois at Urbana-Champaign, 29 July, 1999 <//www.urbanext.uiuc.edu/news/news980413g.html>.

 

ОБРАЗЕЦ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ЗАГЛАВИЕ, АВТОР, РЕЗЮМЕ И КЛЮЧОВИ ДУМИ НА БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ

 

ФОРМАЛИЗИРАН МОРФОСИНТАКТИЧЕН РЕЧНИК НА ГЛАГОЛНИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ В БЪЛГАРСКИ

 

Мария А. Тодорова

 

FORMALIZED MORPHO-SYNTACTIC DICTIONARY OF VERB IDIOMS IN BULGARIAN

 

Maria A. Todorova

 

 

Резюме. Студията представя формализиран речник на морфосинтактичните характеристики на 1000 български фразеологизма с глаголна опора. Речникът е създаден за целите на автоматичната обработка на текстове и на компютърната лингвистика. Лингвистичната информация следва речниковия формализъм DELA, разработен от М. Грос. Формализираното описание комбинира категориална и граматическа информация със система от правила, представящи различни синтагматични характеристики.

 

Ключови думи: глаголни фразеологизми, електронни речници, …

 

Abstract. The paper presents a formalized dictionary of the morpho-syntactic characteristics of Bulgarian verb idioms aiming at their preprocessing in text. The dictionary comprises 1,000 lemmas of Bulgarian verb idioms. Their formalized description is covering categorical and grammatical information and a system of rules covering their syntagmatic characteristics. The linguistic information follows the DELA formalism, created by M. Gross.

 

Keywords: verb idioms, electronic dictionaries, Bulgarian language, natural language processing, language technologies, …

 

В края на ръкописа (след „Цитирана литература“) се добавя служебен адрес на български и на английски, придружен от електронна поща и ORCID на автора.

 

ОБРАЗЕЦ ЗА ОФОРМЯНЕ НА АДРЕС НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА АВТОРА

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Българска академия на науките
tzibran@ibl.bas.bg
https://orcid.org/0000-0002-5705-9961

Mariyana Tsibranska-Kostova, Prof. Dr.Sc.
Institute for Bulgarian Language “Prof. Lyubomir Andreychin”
Bulgarian Academy of Sciences
tzibran@ibl.bas.bg
https://orcid.org/0000-0002-5705-9961