Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля.

Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб! Доста си търпял иго – доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце. Пробуди се и извикай юнашки: „Свобода!“.

Приготовлението от ден на ден вземаше по-широк размер. Ако и да нямаше откъде да се купят пушки от новата система, но брациговци с околните селяни, едни снабдени с по една или две кременни стари пушки, други с по една двумасурна (чифтелия) пушка; едни със сабли, други с коси, обърнати в сабли, снабдени с по две-три оки барут и нужен куршум, наемаха се да противостоят на канеющите се турци и чакаха сгодния случай.

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.

Въстанниците храбри напред с песни вървяха,
уплашените турци разбягваха се със страх.
И песните победни сред Тракия екнаха,
уплаши се безкрайно османския народ.

Всички ще дойдат да ни помогнат, но когато ни видят, че искаме да бъдем свободни и правим всичко за постигането на тая цел...

Заклевам се в името на всемогъщаго бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание.

Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!

И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът в[ъв в]сичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

Що стоиме, българи! За кога чакаме! Европа и цял просвещен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!

Юнакът тегло не търпи –
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, –
пък ще си викна песента!

Българи, турци, евреи щат бъдат равноправни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Да отворим път на свободата, за да се наслаждават и нашите бъдущи поколения. Напред! И бог да ни е на помощ!

Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв.

Братия българи! Вярвайте в своите сили и надеяйте се на своите мишници. От нас зависи спасението на България. Или сега, или никога! Сейте, дека можете, семе за нашата свобода! Часът на народното освобождение е близък!

Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне!

Свободо, майко мила, твойта сила небесна
накарва человека да прави чудеса.
Аз виждам в борбата с жестокия тиранин
участие да вземат и малките деца.

Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия Божия.

На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

Може с положителност да се каже, че в онова време нямаше българин, който да стоеше вън от общото движение. При такова всеобщо обобщение на идеята за въстанието (…) не се намери нито един юда, който да предаде поне един работник от комитетските хора, освен известния Ненко Балдьовалията, и то когато почти всичко беше вече свършено и готово да пламне, както и пламна. Това явление е от голяма важност в живота на нашия народ. То доказва, че съзнанието е било напълно укрепнало в народа и делото е било навременно, или да кажа по-просто: дошло му времето…

Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никаква права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв.

Батак, историческо място си ти! Ти затъмни славата и на Велико Търново, което, основающе се на своето древно минало, въображаваше си, че и без да върши нещо, има някакви си археологически права и преимущества; ти помрачи и отечеството на старите войводи – Сливен; ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.

Когато запитали Семерджиева признава ли, че извършил всичко това, което било изложено в акта, и признава ли се за виновен, отговорил: „Признавам, че съм въстанал с оръжие в ръка, но за виновен не се признавам. Да се бори човек за народните правдини, не може да бъде престъпление. Българският народ е онеправдан, измъчван, ограбван и изнасилван вследствие лошото управление и докато не се дадат човешки правдини на този народ, той няма да миряса“.

ИВАН ПАНОВ СЕМЕРДЖИЕВ (ПАНОВЧЕТО) (1854 – 1876)

Семерджиев, Христо. Записки по въстанията в Търновския окръг, особено това през 1876 година. (Априлското въстание). Моите спомени и изследвания от Христо Панов Семерджиев, запасен полковник. Търново, 1920/1922 година. – В: Гюрова, Св., Т. Тихов (съст.). Април 1876. Спомени. С., 1976, с. 621.

През 1876 г. България се потопи в кръв и огън! Много скъпи жертви се дадоха, но от тяхната кръв и пепелища изникна свободата на България. (…) Нека младото поколение, което не знае какво нещо е робство, пази тая свобода, постигната с толкова мъки и скъпи жертви. Бог да прости загиналите за свободата на България!

И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Априлското въстание не ни даде слава, но то ускори събитията, ако не ги предизвика. Ще бъдем несправедливи, ако съдим за ония, които го приготвиха, по безславния край, с който се свърши. (...) Като народа бяха опиянени и ония, които го водеха. Те не бяха повече от него господари на разсъдъка си. Те вярваха в своя подвиг и дадоха на мечтата си всичката мощ и енергия на душата си и после, когато дойде катастрофата – живота си.
Нека с признателност се поклоним пред гробовете им.

Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. Помислете върху това, нещастни синове на България, и не губете удобната минута… Сега е време да покажеме, че и ние сме човеци, а не скотове.

На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден, запрегръща домашните си и им обяви, че часът на въстанието удари... Скоро в училището се събраха главните съзаклятници и Караджов, подир като изпя песента: „Боят настава, тупат сърца ни“, държа пламенно слово и Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи въстанала.

Ето тъй братя, като имами достойни синове на отечеството, всичкото е лесно, т.е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото, който това прежали, той е готов да направи всичко.

Туй писмо ще ви извести как аз днес с волята на всевишния творец отправям се на помощ на своите братя, които търпяха досега и търпението им не можеше да намери място, затова те се повдигнаха да се освободят от мъченията на варварите турци. И аз, като не можах да помогна на своите братя с нищо, то се реших да си пролея кръвта за освобождението на нашето бедно отечество.

Скоро ще да извикат 200 гърла: „Да живее България!“. Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев. Аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.

Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище.
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков

Братя, ние вече отиваме в милото ни и драгоценно отечество, дето ни зове гласът на народната ни тръба да помогнем на отчаяните ни мили братя, които се борят юнашки днес с нашия тиранин.

Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкият свят.

Въстанието на 76-а година се извърши на чисто народни сили – беше чисто българска работа – самостоятелен труд – инициатива чисто българска, поддържана с български средства. Това прави чест на българския народ и воодушевлава българина историк, който се заеме да опише тази епоха, но че това движение не беше по народните налични сили и че то се нуждаеше от „дяда Ивана“, чини ми се всякой признава.

Наистина, най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на друга – на любовта към ближният?

Светлина, светлина ни е потребна, за да се разпръснат тия гъсти тъмнини на нашето незнаене, та вече и ние да станем веднъж хора между хората!

Сега или никога тряба да търсиме нашата свобода. Сега или никога трябва да се жертвоваме за нашето мило отечество, кой както може… Сички днес тряба да извикаме тържествено с глас свобода или смърт.

Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.

Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини и тя е най-утешителна мисъл за человека на този свят. Тя, когато стане в него едно постоянно начало, прави го да презре сичко друго що има на свят, и кара го да вхожда драговолно в най-големите и най-опасните предприятия.

Идеята за въстанието скоро стана тъй приемлива, щото тя зарази дори от чорбаджиите, мнозина ст които дадоха на ръководителите парични помощи. Младежта се наелектризира до самопожертвувание. Започнаха приготовления: набавяше се оръжие, правеха се саби и ножове дори черешови топове, лееха се куршуми, набавяше се барут, шиеха се дрехи, цървули и обуща, печаха се сухари, изготвяха се знамена.

Смъртта за отечеството е най-сладка и най-славна. Блазе му който умре за отечеството... И аз желая да умра за народна свобода, стига веки да търпим тежко иго тиранско!

Ние навярно всинца ще измрем, но дано поне нашите братя получат желаната свобода. С въстанието ние не ще освободим България. В това съм твърдо убеден. Но ще научим българина да знае как се мре.

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

Ние желаем за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човешка, и затова желаем такава съща свобода и за нашите приятели и съседи. Ние не желаем да владеем над другиго и затова не позволяваме да ни владеят и другите.

Блян чуден беше прелетял над целия народ. Беше го увил в своите криле, беше разтуптял сърцето му с най-сладките надежди, които могат да пленят един роб, беше възпламенил в гърдите му светия порив на подвизите и борбите.

Другари! Ние ще пролеем кръвта си за скъпата свобода на нашето поробено отечество България. Много жертви са паднали за тази свобода, нека умрем и ние! А ние, една шепа хора, ще можем ли да освободим поробена България? Не, но ще посеем семе, което ще пусне дълбоки корени, и които последуват нашия пример – те ще жънат добра и плодородна жътва.

… какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог (...) за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.