Helmut W. Schaller

Die „makedonische Sprache“ aus bulgarischer und internationaler Sicht: Aspekte zu Geschichte und Gegenwart (full text)

[The So Called Macedonian Language From a Bulgarian and International Standpoint: a Historical and Contemporary Perspective]

Abstract: Makedonia was the name of a Balkan region since ancient times. The geographic region of Macedonia was always multilingual. Modern Slavic dialects in this region are part of the Bulgarian literary language, belonging to the south-east Slavic sub-group. The creation of an independent Bulgarian Church in 1870/1872 marked the end of Hellenism, which had attempted the creation of a language separate from Serbia and Bulgaria. On August 3rd 1944, “Macedonian” was declared as the official language of the Yugoslavian Socialist Republic of Macedonia. As a consequence of World War II, the Bulgarian language had more than one written codification, so one has to speak of a recodification in Macedonia and pluricentrism of Standard Bulgarian, a fact in Macedonia as well as the Aegean part of Greece, Banat and Ukraine. There is a list of Slavic researchers outside Bulgaria, who have published papers and books on this question, e.g. Gustav Weigand, Alfons Margulies and Norbert Reiter. Important research on the question of the so-called “Macedonian language” has also been conducted in Bulgaria and other European countries.

Keywords: Bulgarian, the so-called “Macedonian language”, opinions in Bulgaria and in other European countries

DOI: 10.7546/MLBIS.LB.2019.2

References:

Angelov 2017: Angelov, A. G. Pluricentric Slavic Languages. – Linguistique balkanique, LVI (2017), 1, 3-10.
Haarmann 2001: Haarmann, H. Kleines Lexikon der Sprachen. Von Albanisch bis Zulu. Müchen: Beck Verlag.

Heitmann 1987: Heitmann, K. Das Moldauische – eine eigenständige ostromanische Sprache? – Südosteuropa-Mitteilungen 27 (1987), H.1, S. 56-62.

Kochev & Kocheva 2017: Kochev, Iv. & Kocheva, A. On the Recodifi cation and Pluricentrism of Standard Bulgarian. – Linguistique balkanique, LVI (2017), 2, 121-135.

Krebs 1926: Krebs, N. Besprechung zu G. Weigands „Ethnographie von makedonien“. – Geographische Zeitschrift, 32 (1926), 159.

Mladenov 1928/1978: Mladenov, St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin 1928; Sofi a 1978.

Reiter 1964: Reiter, N. Der Dialekt von Titov Veles. Berlin: Wiesbaden: Harrassowitz Verlag.

Schaller 1994: Schaller, H. W. Gustav Weigand. Sein Beitrag zur Balkanphilologie und Bulgaristik. München:

Schmaus 1953: Schmaus, A. Makedonische Schriftsprache und Literatur. – Osteuropa, 3 (1953), 178-183.

Tošev 1950: Tošev, K. Pet godini razvitok na našiot literaturen jazik. – Makedonski jazik, (1950) 1, 107-11.

Weigand 1924/1981: Weigand, G. Ethnographie von Makedonien. Leipzig: Leipzig Brandstetter Verlag. Nachdruck: Sofia.

Единст

Angelov 2017: Angelov, A. G. Pluricentric Slavic Languages. – Linguistique balkanique, LVI (2017), 1, 3-10.
Haarmann 2001: Haarmann, H. Kleines Lexikon der Sprachen. Von Albanisch bis Zulu. Müchen: Beck Verlag.

Heitmann 1987: Heitmann, K. Das Moldauische – eine eigenständige ostromanische Sprache? – Südosteuropa-Mitteilungen 27 (1987), H.1, S. 56-62.

Kochev & Kocheva 2017: Kochev, Iv. & Kocheva, A. On the Recodifi cation and Pluricentrism of Standard Bulgarian. – Linguistique balkanique, LVI (2017), 2, 121-135.

Krebs 1926: Krebs, N. Besprechung zu G. Weigands „Ethnographie von makedonien“. – Geographische Zeitschrift, 32 (1926), 159.

Mladenov 1928/1978: Mladenov, St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin 1928; Sofi a 1978.

Reiter 1964: Reiter, N. Der Dialekt von Titov Veles. Berlin: Wiesbaden: Harrassowitz Verlag.

Schaller 1994: Schaller, H. W. Gustav Weigand. Sein Beitrag zur Balkanphilologie und Bulgaristik. München:

Schmaus 1953: Schmaus, A. Makedonische Schriftsprache und Literatur. – Osteuropa, 3 (1953), 178-183.

Tošev 1950: Tošev, K. Pet godini razvitok na našiot literaturen jazik. – Makedonski jazik, (1950) 1, 107-11.

Weigand 1924/1981: Weigand, G. Ethnographie von Makedonien. Leipzig: Leipzig Brandstetter Verlag. Nachdruck: Sofia.

Единството на българския език в миналото и днес. – Български език, 8 (1978), 1, 2-43. [Edinstvoto na balgarskiya ezik v minaloto i dnes. – Balgaski ezik, 8 (1978), 1, 2-43.

Кочев 1984: Кочев, Ив. Стандартните и субстандартните регионални форми на българския език. – Български език, (1984), 4, 45-58. [Kochev 1984: Kochev, Iv. Standartnite i substandartnite regionalni formi na balgarskiya ezik. – Balgarski ezik, (1984), 4, 45-58.

Кочев, Кронщайнер, Александров 1993: Кочев, Ив., Кронщaйнер, О., Александров, Ив.  Съчиняването на така наречения македонски език. София: МНИ. [Kochev, Kronsteiner, Aleksandrov 1993: Kochev, Iv., Kronsteiner, O., Aleksandrov, Iv. Sachinyavaneto na taka narecheniya makedonski ezik. Sofi a: MNI.].

Проблеми на българския език в Македония. 1993. София: Изд. на Македонския научен институт. [Problemi na balgarskiya ezik v Makedoniya. 1993. Sofi a: Izd. Na Mekedonskiya nauchen institut.].

вото на българския език в миналото и днес. – Български език, 8 (1978), 1, 2-43. [Edinstvoto na balgarskiya ezik v minaloto i dnes. – Balgaski ezik, 8 (1978), 1, 2-43.

Кочев 1984: Кочев, Ив. Стандартните и субстандартните регионални форми на българския език. – Български език, (1984), 4, 45-58. [Kochev 1984: Kochev, Iv. Standartnite i substandartnite regionalni formi na balgarskiya ezik. – Balgarski ezik, (1984), 4, 45-58.

Кочев, Кронщайнер, Александров 1993: Кочев, Ив., Кронщaйнер, О., Александров, Ив.  Съчиняването на така наречения македонски език. София: МНИ. [Kochev, Kronsteiner, Aleksandrov 1993: Kochev, Iv., Kronsteiner, O., Aleksandrov, Iv. Sachinyavaneto na taka narecheniya makedonski ezik. Sofi a: MNI.].

Проблеми на българския език в Македония. 1993. София: Изд. на Македонския научен институт. [Problemi na balgarskiya ezik v Makedoniya. 1993. Sofi a: Izd. Na Mekedonskiya nauchen institut.].

Citation:
Helmut W. Schaller. Die „makedonische Sprache“ aus bulgarischer und internationaler Sicht: Aspekte zu Geschichte und Gegenwart (full text). Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 109-124. ISSN 0324-1653, DOI 10.7546/MLBIS.LB.2019.2

Magdalena Abadzhieva, Mariyana Tsibranska-Kostova

Cyrillic and Latin in the 17th and 18th Century Literature of Bulgarian Catholics

Abstract: The study focuses on one of the most significant characteristics of Bulgarian Catholic literature – the influence of graphic systems different from the traditional Cyrillic. The specific material is excerpted from two main sources: the emblematic work of Catholic literature– Filip Stanislavov’s Abagar, printed in Rome in 1651, and the earliest dated Catholic manuscript from year 1773, created by the Catholic priest Petar Kovatchev Tsarski(Imperiali). It is kept under No. 778 in the National Library “St’St’ Cyrill and Methdius in Sofia. The analysis comprises some graphic features and orthographic phenomena summarized in a profiled data base, which refer to the Orthodox tradition through Greek and Old Bulgarian influence, to Catholic tradition and Western influence, through Latin, Italian and Croatian, and into Petar Tsarski’s miscellany – in conformity with the process of creation of the so called literary language with a vernacular base – to the interferences from the Turkish under bilingualism during Ottoman presence on the Balkans.

Keywords: Catholic Literaturе, “Illyric Language”, History of Bulgarian Language

References:

Ambrosiani 2015: Ambrosiani, P. Copies of Filip Stanislavov’s Abagar (Rome, 1651). – Scripta&e-Scripta,14–15, (2015), 63–71.

Ambrosiani 2019: Ambrosiani, P. Slavic alphabets and languages in publications by the Propaganda Fide during the 17th and 18th centuries. In: S. Kempgen, V. S. Tomelleri (eds.): Slavic alphabets and identities (BABEL 19). Bamberg: University Press 2019, 1–27.

Bratulić, Damjanovič 2005: Bratulić, J., St. Damjanovič. Hrvatska pisana kultura VIII-XVII. Zagreb: Veda, Križevci.

Grickat 1985: Grickat, I.  Jezička analiza južnoslovenskih abagara. – Južnoslovenski filolog 41, (1985,) 35–64.

Maretič 1899. Maretič, T. Gramatika i stilistika hrvatskoga ili srpskoga književnog jezika.  Zagreb.

Walczak-Mikołajczakowa 2004: Walczak-Mikołajczakowa, M. Piśmiennictwo katolickie w Bułgarii. Poznań:  Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu Adama Mickiewicza.

Zelić-Bućan 2000: Zelić-Bućan, B. Bosančica ili hrvarska ċirilica u srednjoj Dalmaciji. Split: Državni arhiv u Splitu.

Zulfikarpašić  2016: Zulfikarpašić, A. Pišem ti bosančicom. Sarajevo: Ulupublih.

Абагар 1979: Абагар на Филип Станиславов. Рим, 1651. Представен от Б. Райков. Фототипно издание,  София: Народна просвета. [Abagar 1979: Abagar na Filip Stanislavov. Rim. 1651. Predstaven ot B. Raykov. Fototipno izdanie. Sofia: Narodna prosveta.].

Абаджиева 2014: Абаджиева, М. Книжовен език на народна основа ли е павликянската книжнина от втората половина на XVIII век? – Palaeobulgarica, XXXVIII, 4, (2014), 68–78 [Abadzhieva 2014: Abadzhieva, M. Knizoven ezik na narodna osnova li e pavlikyanskata knizhnina ot vtorata polovina na XVIII vek? – Palaeobulgarica, XXXVIII, 4 (2014), 68–78.].

Абаджиева 2014: Абаджиева, М. За определението „павликянска книжнина” в българската литературна история. – Сборник доклади и материали от заключителната конференция по проекта „Информатика, граматика, лексикография“. София: Графис, 211–217 [Abadzhieva, M. Za opredelenieto “pavlikyanska knizhnina” v balgarskata literaturna istoriya. – Sbornik dokladi i materiali ot zaklyuchitelnata konferentsiya po proekta “Informatika, gramatika, leksikografiya”.Sofia: Grafis, 211–217.].

Врайкова-Генова 2003: Врайкова-Генова, Е. Белене. Говор на павликяните католици. Плевен: Кентавър [Vraykova-Genova 2003: Vraykova-Genova, E. Govor na pavlikyanite katolitsi. Pleven: Kentavar.].

Георгиев 2010: Георгиев, Л. Българите католици в Трансилвания и Банат XVIII – първата половина на XIX. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ [Georgiev 2003: Georgiev, L. Balgarite katolotsi v Transilvaniya I Banat XVIII – parvata polovina na XIX vek. Sofia: Natsionalna biblioteka “Sv. sv. Kiril i Metodiy.].

Гиев 1937: Гиев, Г. Кратки биографии на свещениците българи, родени в Пловдивската епархия, от покръстването на павликяните до днес. – В: Календар Св. Кирил и Методий за 1937, с. 107. [Giev 1937: Giev, G. Kratki biografii na svechtenitsite balgari, rodeni v Plovdivskata eparhiya ot pokrastvaneto na pavlikyanite do dnes. – V: Kalendar Sv. Kiril i Metodiyza 1937 g., 107.].

Димитрова 2008: Димитрова, М. Книжнината на българите католици.– В: История на българската средновековна литература. София: Изток–Запад,  744–752 [Dimitrova 2008: Dimitrova, M. Knizhninata na balgarite katolitsi. – V: Istoriya na balgarskata srednovekovna knizhnina. Sofia: Iztok–Zapad, 744–752.].

Документи 1993. Документи за католическата дейност през XVII в, София: УИ „Св. Климент Охридски“ [Dokumenti 1993: Dokumenti za katolicheskata deynost prez XVII v. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridksi”.].

Иванова 1989: Иванова, Н. Ролята на южнославянския „илирийски“ език и българо-хърватските книжовно-езикови контакти през ХVІІ в. – Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание, София, БАН, 305–313 [Ivanova 1989: Ivanova, N. Rolyata na yuzhnoslavyanskiya “iliriyski” ezik i balgaro-harvatskite knizhovno-ezikovi kontakti prez XVII v. – Vtori mezhdunaroden kongres po balgaristika. Dokladi. T.4. Sravnitelno i sapostavitelno ezikoznanie. Sofia, BAN, 305–313.].

Иванова 1997а: Иванова, Н. Смесените книжовноезикови типове и барокът. Българската разновидност на южнославянския "илирийски" език през XVII–XVIII в. (I).– Съпоставително езикознание, XXII, 3, (1997), 100–129 [Ivanova 1997a: Ivanova, N. Smesenite knizhovnoezikovi tipove i barokat. Balgarskata raznovidnost na yuzhnoslavyanskiya “iliriyski” ezik prez XVII– XVIII v. (I). – Sapostavitelno ezikoznanie, XXII, 3, (1997), 100–129.].

Иванова 1997b: Иванова, Н. Смесените книжовноезикови типове и барокът. Българската разновидност на южнославянския "илирийски" език през XVII–XVIII в. (II).– Съпоставително езикознание, XXII, 4 (1997), 53–84 [Ivanova 1997b: Ivanova, N. Smesenite knizhovnoezikovi tipove i barokat. Balgarskata raznovidnost na yuzhnoslavyanskiya “iliriyski” ezik prez XVII– XVIII v. (II). – Sapostavitelno ezikoznanie, XXII, 4, (1997), 53–84.].

Иванова 1998. Иванова, Н. Контактни синоними в съчиненията на Петър Богдан Бакшич, Филип Станиславов и Кръстьо Пейкич. – Palaeobulgarica, XXII, 4, (1998), 101–110 [Ivanova 1998: Ivanova, N. Kontaktni sinonimi v sachineniyata na Petar Bogdan Bakshich, Filip Stanislavov i Krastyu Peykich. – Palaeobulgarica, XXII, 4, (1998), 101–110.].

Иванова 1999а: Иванова, Н.  Абагар (1651) на Филип Станиславов в южнославянски контекст. – Старобългарска литература, 31, (1999), 120–126 [Ivanova 1999a: Ivanova, N. Abagar (1651) na Filip Stanislavov v yuznoslavyanski kontekst. – Starobalgarska literatura, 31, (1999), 120–126.].

Иванова 1999b: Сърби и българи между Средновековието и Новото време – езикови измерения на историческото съзнание. – Съпоставително езикознание, XXIV, 2–3 (1999), 72–80 [Ivanova 1999b: Ivanova, N. Sarbi i balgari mezhdu Srednovekovieto i Novoto vreme – ezikovi izmereniya na istoricheskoto saznanie. – Sapostavitelno ezikoznanie, XXIV, 2–3 (1999), 72–80.].

Илиева 2010: Илиева, Л.  „Абагар“ на Филип Станиславов „од Велике Булгарие бискуп“ (1651г.): културен и книжовноезиков проект на образован християнин. – В: In honorem professoris Johannis Kotchev. Благоевград, 155–171 [Ilieva 2010: Ilieva, L. “Abagar” na Filip Stanislavov “od Velike Bulgarie biskup” (1651): kulturen i knizhovnoezikov proekt na obrazovan hristiyanin. – V: In honorem professoris Johannis Kotchev. Blagoevgrad, 155–171.].

Илиева 2011: Илиева, Л.  Българският език в предисторията на компаративната лингвистика и в езиковия свят на ранния европейски модернизъм. Благоевград: Неофит Рилски [Ilieva 2011: Ilieva, L. Balgarskiyat ezik v predistoriyata na komparativnata lingvistika i v ezikoviya svyat na ranniya evropeyski modernizam. Blagoevgrad: Neofit Rilski.].

Йеркова 1978: Йеркова, Я. Латински извори за Станиславовия „Абагар“.– Литературна история  2, (1978), 60–68 [Yerkova 1978: Yerkova, Y. Latinski izvori za Stanislavoviya “Abagar”. – Literaturna istoriya, 2, (1978), 60–68.].

Минчева 2015: Минчева, Б. Амулетните свитъци тип абагар в печатната традиция на южните славяни XVI–XVIII в. Дисертация за присъждане на образователната и научната степен ‘доктор‘. СУ „Св. Климент Охридски“. София [Mincheva 2015: Mincheva, B. Amuletnite svitatsi tip abagar v pechatnata traditsiya na yuzhnite slavyani XVI–XVIII v. Disertatsiya za prisazdane na obrazovatelnata i nauchnata stepen “doctor”. SU “Sv. Kliment Ohridksi”. Sofia.].

Младенов 1993: Младенов, М.  Българските говори в Румъния.  София: АИ „Марин Дринов“ [Mladenov 1993: Mladenov, M. Balgarskite govori v Rumaniya. Sofia: AI “Marin Drinov”.].

Неделчев 1994: Неделчев, Н.  Диалект на българите католици (северен павликянски говор). Велико Търново: Абагар [Nedelchev 1994: Nedelchev, N. Dialekt na balgarite katolitsi (severen pavlikyanski govor). Veliko Tarnovo: Abagar.].

Пундев 1924: Пундев, В. Сборникът „Абагар“ от епископ Филип Станиславов. – В: Годишник на Народната библиотека в Пловдив за 1924 г., 289–337 [Pundev 1924: Pundev, V. Sbornikat “Abagar” na episkop Filip Stanislavov. – V: Godishnik na Narodnata biblioteka v Plovdiv zа 1924 g., 289–337.].

Радониħ 1921: Радониħ, J. Римокатоличка црква у краљевини срба, хрвата и словенаца. Београд [Radoniħ 1921: Radoniħ, J. Rimokatolička crkva u kraljevini srba, hrvata I slovenaca. Beograd.].

Райков 1966. Райков, Б. Към въпроса за мястото на „Абагара“ в старата българска литература.–  Известия на Института за литература,  18–19, (1966), 279–286 [Raykov 1966: Raykov, B. Kam vaprosa za myastoto na “Abagara” v starata balgarska literatura. – Izvestiya na Instituta za literatura, 18–19, (1966), 279–286.].

Руискар 1979. Руискар, Ж. Кирилицата и книгопечатането с кирилица в Рим от 1545 до 1651 г. – Проблеми на културата, 4 (1979), 52–65 [Ruiskar 1979: Ruiskar, G. Kirilitsata I knigopechataneto s kirilitsa v Rim ot 1545 do 1651 g. – Problemi na kulturata, 4 (1979), 52–65.].

Селищев 1929. Селищев, Аф. Абагар. – Slavia,VIII, 2, (1929), 245–247 [Selishchev 1929: Selishchev, Af. Abagar. – Slavia,VIII, 2, (1929), 245–247.].

Цибранска-Костова, М. 2016. Абагарът на Филип Станиславов: от артефакта към езиковия ресурс. – Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie. UMCS,  5, (2016), 6–23 [Tsibranska-Kostova 2016: Tsibranska-Kostva, M. Abagarat na Filip Stanislavov: ot artefakta kam ezikoviya resurs. – Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie.. UMCS,  5, (2016), 6–23.].

Citation:
Magdalena Abadzhieva, Mariyana Tsibranska-Kostova. Cyrillic and Latin in the 17th and 18th Century Literature of Bulgarian Catholics. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 125-138. ISSN 0324-1653

Александр К. Шапошников

Болгарские народные географические термины со значением «место, изобилующее чем-либо»

[Bulgarian Geographic Folk Terms Meaning “A Place That Abounds In Something”]

Abstract: When examining the Bulgarian dialectal and regional vocabulary with lexicological and etymological methods, the researcher often encounters the phenomenon of language hybridization. One prominent feature of the vast Bulgarian dialectal area are folk geographic terms that include both borrowed and ancestral bases and suffixes. In particular, there is a large group of whole-lexeme borrowings and new Bulgarian hybrid word formations with suffixes of abundance -lak, -luk, -lъk, that have a Turkish dialectal origin. This suffixed complex adapted in the Bulgarian dialects gives the words that contain it the meaning of 'a locality abounding in something (a reference to the root of a word)'. In Bulgarian dialects, words (appellatives and popular geographic terms) are almost universally found with these suffixes, either as whole-lexemic borrowings from Turkish dialects, or hybrid formations in Bulgarian based on the original Bulgarian lexical fund of roots and affixes. Numerous words, such as aylak, brestalak, vărbalak, mochurlak, torlak, trevolak, turlak, khrastalak, khăshlak, chorbalak, shellac; bokluk, domuzluk, konluk, kuzuluk, luluk, tuzluk, churukluk; aylăk, aralăk, bokhchalăk, damazlăk, jambazlăk, dyusheklăk, minderlăk, ortalăk, samanlăk, serbezlăk, sofralăk, tepegözlăk, tărlăk, khaylazlăk, as well as many others, can serve as an example (See The reversed dictionary of the Bulgarian language 1975: 202–203, 216, 217–218). Some of them have attracted the attention of Bulgarian etymologists (BER I–VIII; Todorov 1994: 229–230, 231, 233–234, 264, 267). The ethno-linguistic approach to geographic folk terms in the form of hybrid word-formations in the Bulgarian dialects (brestalak, vărbalak, khrastalak, mochurlak, pazlak, trevolak) leads to obvious conclusions: the status of such Bulgarian words is defined as a hybrid (Bulgarian root / basis and adapted Turkish suffix), and not a barbarism (whole-lexeme borrowing from Turkish with limited inflection). All of them have a common meaning "terrain abundant, rich in something". Denoted by such terms and toponyms, localities, as a rule, are characterized by the prevailing type of vegetation (Brestalak, Vărbalak, Trevolak, Khrastalak) or the geological structure of the landscape (Močurlak – marshy soil; Pazlak – outcrops of folded rocks). The creators of such appellatives and geographic folk terms are the local Bulgarian ethnic groups of the recent past.

Keywords: geographic folk terms, microtoponyms, place names, dialect, whole-lexemic borrowing, hybridization, etymology, word-formation, root, basis, suffixes

References:

БЕР / BER I–VIII = Български етимологичен речник / Редактор Вл. И. Георгиев и др. ТТ. I–VIII–продолж. София, Изд-во на БАН, 1971–2017–продолж. [BER I–VIII: Balgarski etymologichen rechnik / Redaktor Vl. I. Georgiev, Sast. Georgiev V., Gleb Iv., J. Zaimov, Ilchev A. and et al. TT. I–VIII–cont. Sofia: Izd-vo na BAN, 1971–2017 – cont. // Bulgarian etimological dictionary / Comp. Georgiev V., Gleb Iv., J. Zaimov, Ilchev A. and et al. Vol. I–VIII–cont. Sofia, Publishing House of the BAN, 1971–2017–cont.]

Горов 1962: Горо Горов. Странджанският говор // БД І. София, 13–164. [Gorov 1962: Goro Gorov. Strandjanskiat govor // BD (Bulgarian Dialectology) І. Sofia. 13–164]

Григорян 1975: Григорян Э. А. Словарь местных географических терминов болгарского и македонского языков. Ереван: «Айастан». XVIII + 260 стр. [Grigorian 1975: Grigorian E. A. Slovar’ mestnykh geographicheskikh terminov bolgarskogo i makedonskogo yazykov. Yerevan: “Ayastan”].

Обратен речник на съвременния български език / Отговорен редактор чл.-кор. Л. Андрейчин. София: Изд-во на БАН, 1975. [Obraten rechnik na savremenniya balgarski ezik / Otgovoren redactor chl.-kor. L. Andreichin. Sofia: Izd-vo na BAN // The reversed dictionary of the modern Bulgarian language / The chief-editor L. Andreichin. Sofia: Publishing House of the BAN]

Стойчев 1999: Д. Стойчев. Речник на странджанския говор. Бургас. [Stoichev 1999: D. Stoichev. Rechnik na strandjanskia govor. Burgas].

Тодоров 1994: Тодор Ат. Тодоров. Етимологични етюди. Произход на български думи. София: ДИОС. [Todorov 1994: Todor At. Todorov. Etymologic etudes. The origine of Bulgarian words. Sofia: DIOS].

Фасмер 1968–1973: Макс Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Пер. с нем. и допол. О. Н. Трубачева. ТТ. I–IV, М.: Изд-во «Прогресс», 1968–1973. [Vasmer 1968–1973: Max Vasmer. Etymological dictionary of the Russian language. Transl. and add. O. N. Trubachev. Vol. I–IV, M.: Publishing house "Progress"].

Христов 1964: Георги Христов, Местните имена в Маданско. София, БАН [Khristov 1964: Georgy Khristov. Mestnite imena v Madansko. Sofia, Izd-vo na BAN]

ЭССЯ / ESSJ 1–41 = Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд / Под ред. О. Н. Трубачёва, А. Ф. Журавлёва, Ж. Ж. Варбот. Вып. 1–41–продолж. М.: «Наука», 1974–2018–продолж. [ESSJ – Etymological dictionary of the Slavic languages. Proto-Slavic lexical fund / ed. O. N. Trubachev, A. F. Zhuravlev, J. J. Warbot. Issues 1–41–continued. M.: "Science", 1974–2018-cont.]

Citation:
Александр К. Шапошников. Болгарские народные географические термины со значением «место, изобилующее чем-либо». Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 140-144. ISSN 0324-1653

Iliyana Garavalova

The Missing Bulgarian Dialectal Map Entry for the Denomination of Tree Branch in the Second Fascicule of the Atlas Linguarum Europae (ALE)

Abstract: For over 20 years, due to non-linguistic reasons, Bulgarian linguistic commissions have not participated in the Atlas Linguarum Europae. Because of that, in its first fascicules, the linguistic material for Bulgaria is often incomplete, inaccurate or missing altogether. This is precisely the case with the map for the denominations for tree branch in the second fascicule of the Atlas Linguarum Europae. The article aims to compensate for this lack of information about the Bulgarian linguistic area by presenting a full linguistic analysis of the words that are used to name tree branches in Bulgarian and its regional dialects, as well as studying the way in which Bulgarian lexemes fit into the overall European language geographical context presented in the Atlas.

Keywords: lexical parallels, denominations of tree branches, language geography, regional dialects, European languages

References:

Skok 1950: Skok, P. Etimologijski rječnic hrvatskoga ili srpskoga jezika. Knjiga druga. „Jugoslavenska akademija znanosti i umetnosti“, Zagreb, 1972.

Арх. БДР: Архив за Български диалектен речник към Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език при БАН. [Arh. BDR: Arhiv za Balgarski dialekten rechnik kam Sektsiyata po balgarska dialektologia i lingvistichna geografia kam Instituta za balgarski ezik pri BAN.].

Арх. ЕЛА: Архив за Европейски лингвистичен атлас към Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език при БАН. [Arh. ELA: Arhiv za Evropeyski lingvistichen atlas kam Sektsiyata po balgarska dialektologia i lingvistichna geografia kam Instituta za balgarski ezik pri BAN.].

БДА 1981: Български диалектен атлас. Северозападна България. І. Карти. Ч.ІІ. Статии. Коментари. Показалци. (Авт. колектив), София, Изд. на БАН. [BDA 1981: Balgarski dialekten atlas. Severozapadna Bulgaria. І. Karti. Ch.ІІ. Statii. Komentari. Pokazaltsi. (Avt. kolektiv), Sofia, Izd. na BAN.].

БЕР 2007: Български етимологичен речник. Т.1 А-З, София, АИ „Проф. М. Дринов”. [BER 2007: Balgarski etimologichen rechnik. T.1, Sofia, AI „Prof. M. Drinov”.].

БЕР 1979: Български етимологичен речник. Т.2 „и-крепя”, София, АИ „Проф. М. Дринов”. [BER 1979: Balgarski etimologichen rechnik. T.2, Sofia, AI „Prof. M. Drinov”.].

БЕР 1999: Български етимологичен речник. Т. 5 „падèж - пỳска”. София, АИ „Проф. М. Дринов”.[BER 1999: Balgarski etimologichen rechnik. T. 5, Sofia, AI „Prof. M. Drinov”.].

БЕР 2010: Български етимологичен речник. Т.7 СЛÒВО – ТЕРЯСВАМ. София, АИ „Проф. М. Дринов”. [BER 2010: Balgarski etimologichen rechnik. T.7, Sofia, AI „Prof. M. Drinov”.].

Витанова 2001: Архивна карта Л 191 „Названия за клони“. Архив „БДА. Обобщаващ том.“ към Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език при БАН.

ЕЛА 1986: Atlas Linguarum Europae (ALE). Cartes., Volume І. Deuxieme fascicule. Van Gorcum, Assen/Maastricht, Pays-Bays.

ЭССЯ 1980: Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Выпуск 7, Москва, Изд. „Наука“. [JeSSJa1980: Jetimologicheskij slovar' slavjanskih jazykov. Praslavjanskij leksicheskij fond. Vypusk 7, Moskva, Izd. „Nauka“.].

Младенов 1941: М. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“. [Mladenov 1941: M. Mladenov, Etimologicheski i pravopisen rechnik na balgarskia knizhoven ezik. Sofia, Knigoizdatelstvo „Hr. G. Danov“.].

Citation:
Iliyana Garavalova. The Missing Bulgarian Dialectal Map Entry for the Denomination of Tree Branch in the Second Fascicule of the Atlas Linguarum Europae (ALE). Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 145-154. ISSN 0324-1653

Mariyana Vitanova, Kalina Micheva-Peycheva

Musical Instruments and Musicians in the Toponymy and Anthroponymy of the Bulgarian Language

Abstract: The musical world of the Bulgarians is reflected in the lexical fund of the Bulgarian language, as it reveals the peculiarities of Bulgarian spiritual culture. Folk musical instruments and the people that play them can also be found in the anthroponymy and toponymy of the Bulgarian language. This article examines the family names and toponyms derivative from names of musical instruments, instrument players and the verb play in Bulgarian. There are mentions of celestial body names as well. The research conducted shows that the most popular family names are the ones derivative from the instruments gayda and tapan, formed with the suffixes -ov, -ev and -ski. Together with the toponyms based on gayda and tapan, one can also encounter kaval, svirka, as well as the verb play.

Keywords: musical instruments, musicians, toponyms, anthroponyms

References:

Атанасов 2013: Атанасов В. Български традиционни народни музикални инструменти. София: Фондация за българска и балканска етноорганология. [Atanasov 2013: Atanasov V.  Balgarski traditsionni narodni muzikalni instrumenti. Sofia: Fondatsiya za balgarska i balkanska etnoorganologiya.].

Балкански 2013: Балкански Т. Местните имена в Пазарджишко. Велико Търново: Фабер. [Balkanski 2013: Balkanski Т. Mestnite imena v Pazardzhishko. Veliko Tarnovo: Faber.].

БЕР 1979: Български етимологичен речник. Георгиев В. (ред.). Т. II. София: Издателство на БАН. [BER 1979: Balgarski etimologichen rechnik. Georgiev V. (red.). T. II. Sofia: Izdatelstvo na BAN.].

БЕР 2002: Български етимологичен речник. Рачева М., Тодоров Т. (ред.). Т. VI. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. [BER 2002: Balgarski etimologichen rechnik. Racheva M., Todorov T. (red.).T. VI. Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov”.].

Данчева 2013: Данчева Н. Орографски термини и микротопоними, възникнали по пътя на метафориччен пренос. – Български език, кн. 2 (2013), 27-42. [Dancheva 2013: Dancheva N. Orografski termini i mikrotoponimi, vazniknali po patya na metaforichchen prenos. – Balgarski ezik, 2 (2013), 27-42.]

Дечев, Демирев 2012: Дечев В., Демирев В. Топонимията на Сливенска околия. Велико Търново: Фабер. [Dechev, Demirev 2012: Dechev V., Demirev V. Тoponimyata na Slivenska okoliya. Veliko Tarnovo: Faber].

Дуриданов 1952: Дуриданов Ив. Местните названия от Ломско. София: БАН. [Duridanov 1952: Duridanov Iv. Mestnite nazvaniya ot Lomsko. Sofiya: BAN.].

Ковачев 1987: Ковачев Н. Българска ономастика. София: Наука и изкуство. [Kovachev 1987: Kovachev N. Balgarska onomastika. Sofia: Nauka i izkustvo.].

Ковачев 2002: Ковачев Н.  Народни имена на звезди и съзвездия в България. – Състояние и проблеми на българската ономастика, кн. 5 (2002), 7-152. [Kovachev 2002: Kovachev N.  Narodni imena na zvezdi i sazvezdiya v Balgariya. – Sastoyanie i problemi na balgarskata onomastika, kn. 5 (2002), 7-152].

Ковачев, Ковачева-Цветанова 2009: Ковачев Н., Ковачева-Цветанова, Р. Местните имена в Беленско. Велико Търново: Фабер. [Kovachev, Kovachevа-Tsvetanova 2009: Kovachev N., Kovachevа-Tsvetanova, R. Mestnite imena v Belensko. Veliko Tarnovo: Faber.].

Кокаличева 2011: Кокаличева Р. Местните имена в Харманлийско. Велико Търново: Фабер. [Kokalicheva 2011: Kokalicheva R. Mestnite imena v Harmanliisko. Veliko Tarnovo: Faber.].

Милетич 1903: Милетич Л. Нашите павликяни. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Т. 19 (1903), 1-369.  [Мiletich 1903: Мiletich L. Nashite pavlikyiani. Sbornik za narodni umotvoreniya, nauka i knizhnina. T. 19 (1903), 1-369.].

Младенова 2006: Младенова Д. Звездното небе над нас. София: АИ „Проф. Марин Дринов“. [Мladenova 2006: Мladenova D. Zvezdnoto nebe nad nas. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Prof. Мarin Drinov”.].

Мурзаев 1984: Мурзаев Э. М. Словарь народных географических терминов. Москва: Мысль. [Murzaev 1984: Murzaev E. M. Slovar' narodnyh geograficheskih terminov. Moskva: Mysl'].

Попов 1979: Попов, К. Местните имена в Разложко. София: Издателство на БАН. [Popov 1979: Popov, К. Mestnite imena v Razlozhko. Sofia: Izdateltsvo na BAN.].

Селимски 2016: Селимски Л. Български фамилни имена от турски основи. – Дзяло, бр.7. www. http://www.abcdar.com/magazine/VII/Selimski_1_1314-9067_VII.pdf [Selimsky 2016: Selimsky L. Balgarski familni imena ot turski osnovi – Dzyalo, br.7, http://www.abcdar.com/magazine/VII/Selimski_1_1314-9067_VII.pdf].

Тодоров  1973: Тодоров М. Български народни музикални инструменти. София: Наука и изкуство. [Todorov 1973: Todorov M. Balgarski narodni muzikalni instrumenti. Sofia: Nauka i izkustvo.].

Чолева-Димитрова 2009: Чолева-Димитрова А. Местни имена в Радомирско. София: ГЕА. [Choleva-Dimitrova 2009: Choleva-Dimitrova А. Mestni imena v Radomirsko. Sofiya: GEA.].

Чолева-Димитрова 2014:Чолева-Димитрова А. Местни имена от Трънско в документи от края на XIX в. София: Мултипринт. [Choleva-Dimitrova 2014: Choleva-Dimitrova А. Mestni imena ot Transko v dokumenti ot kraya na XIX v. Sofia: Multiprint.].

 

Citation:
Mariyana Vitanova, Kalina Micheva-Peycheva. Musical Instruments and Musicians in the Toponymy and Anthroponymy of the Bulgarian Language. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 155-163. ISSN 0324-1653

Kiril Kirilov

Les termes qui désignent des fluides corporels dans l’Hexameron et Une exposition exacte de la foi orthodoxe de Jean Exarque

[Terms that Denominate Bodily Fluids in John the Exarch’s Hexameron and On the True Faith]

Abstract: Abstract: The article is dedicated to the terms used to denominate bodily fluids in the works of the first Bulgarian naturalist. It is part of an extensive project dedicated to Medieval Bulgarian terminology. The results of the project are presented in the dictionary (ТРЙE / TRJE). The object of the analysis are the terms used to designate the four fluids: blood, mucus, yellow bile and black bile that compose the human body. The linguistic material is collected from Hexameron (Aitzetmüller 1958) and De Fide Ortodoxa (Sadnik 1967) by John the Exarch. The analysis is based on the concept that terminology is not an autonomous system, but is a subsystem of the literary language. The analysis of the terms is based on their meaning and content. The motivation of the terms is influenced by the Hippocratic doctrine of humor, according to which the abundance of a fluid has an influence on human behavior. At the end of the article, we have concluded that the terms are not the contemporary names used for corporal fluids blood, bile, mucus. They are metaphoric names of substances that connect the human body with nature and that rule human emotions and behavior.

Keywords: behavior, fluids, blood, bile, mucus, medieval science, motivation, terminology

References:

Aitzetmüller 1958: Aitzetmüller R. Das Hexaemeron des Exarqueen Iohannes. B. I-IV. Graz, 1958-1971.

Sadnik 1967: Sadnik, L. Des Hl. Johannes von Damaskus „Ἐκϑεςισ ἁκριβὴσ τῆσ ρϑοδὸξου πιςτεωσ“ in der Übersetzung des Exarqueen Johannes. Wiesbaden.

Георгиев 1990: Георгиев, М. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина. – Palaeobulgarica ХIV (1990), 3, 65-79. [Georgiev 1990: Georgiev, M. Anatomo-fiziologichni ponjatija i predstavi v starobalgarskata knizhnina. – Palaeobulgarica ХIV (1990), 3, 65–79.].

Граматика 1991: Граматика на старобългарския език. София: Издателство на БАН. [Gramatika 1991: Gramatika na starobalgarskiya ezik. Sofia: Izdatelstvo na BAN.].Илиева 2013: Илиева, Т. Терминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод на „De fide ortodoxa“. София: СамИздат. [Ilieva 2013: Ilieva, T. Terminologichnata leksika v Yoan-Ekzarhoviya prevod na De fide ortodoxa. Sofia: SamIzdat.].

Керемидчиева 2012: Керемидчиева, Сл., Кочева, А., Гаравалова, И., Първанов, К., Сертова, З., Чернева, Р. Еркеч – паметта на езика. София: Мултипринт. [Keremidchieva 2012: Keremidchieva, Sl., Kocheva, A., Garavalova, I., Parvanov, K., Sertova, Z., Cherneva, R. Erkech – pametta na ezika. Sofia: Multiprint.].

Кристанов 1954: Кристанов, Ц., И. Дуйчев.  Естествознанието в Средновековна България. София: Издателство на БАН. 1954. [Kristanov 1954: Kristanov, C., Duychev, I. Estestvoznanieto v Srednovekovna Bulgaria. Sofia: Izdatelstvo na BAN.].

Мечковская 1975: Мечковская, Н. Б. Принципы исторического изучения терминологии. В: Методы изучения лексики. Минск. [Mechkovskaya, 1975: Mechkovskaya, N. B. Principi istoricheskogo izucheniya terminologii. V: Metodi izucheniya leksiki. Minsk.].Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. Велико Търново: ИК „Знак’94“. [Popova 2012: Popova, M. Teoriya na terminilogiyata. Veliko Tarnovo: IK "Znak'94".].

Милтенова 1992: Милтенова, A. (ред.). Стара българска литература. Т. 5, Естествознание. София: Изд. „Български писател“. [Miltenova 1992: Miltenova (red.) Stara balgarska literatura. T. 5, Estestvoznanie. Sofia: Izd. “Balgarski pisatel”.].

Tотоманова 2014: Tотоманова А.-М., Попконстантинов, К. Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София: Академично издателство „Марин Дринов“. [Totomanova 2014: Totomanova, A.-M., Popkonstantinov, K. Epohata na car Samuil. Ezik i pismenost. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Marin Drinov’’.].

Чолова 1988: Чолова, Ц. Естествените знания в Средновековна България. София: Издателство на БАН. [Cholova 1988: Cholova, Ts. Estestvenite znaniya v Srednovekovna Balgariya. Sofia: Izdatelstvo na BAN.].

DICTIONNAIRES

DELF I = Clédat, L. Dictionnaire étymologique de la langue française. Paris: Librairie Hachette. 1914.

DELF II = Dauzat, A. Dictionnaire étymologique de la langue française. Paris: Librairie Larousse. 1954.

RDHLF = Le Robert Dictionnaire historique de la langue française. Paris. 1998.

БЕР = Български етимологичен речник. София: БАН. 1971-.[BER = Balgarski etimologichen rechnik. Sofia: BAN. 1971-.].

МСДРЯ = Срезневский, И. Материалы для словаря древне-русского языка по писменнымъ памятникамъ трудъ И. И. Срезневского. Санктпетербургъ: Типографiя Императорской академiй наукъ. 1893-.[MSDRYA = Sreznevskii I Materialy dlia slovaria drevne-russkogo iazyka po pismennymie pamiatnikamie trudie I. I. Sreznevskogo. Sanktpeterburgie: Tipografiia Imperatorskoi akademii naukie. 1893-.].

СтбР = Старобългарски речник. София: „Валентин Траянов“ 1999-.[StbR = Starobalgarski technik. Sofia: “Valemtin Trayanov” 1999-.].

ТРЙE = Терминологичен речник на Йоан Екзарх. София: УИ "Св. Климент Охридски". 2019. [TRJE = Terminologichen rechnik na Yoan Ekzarh. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”. 2019.].

ТРПН = Терминологичен речник по природни науки. София: „Наука и изкуство“. 2006. [ TRPN = Terminologichen rechnik po prirodni nauki. Sofia: “Nauka I izkustvo”. 2006.].

ЭССЯ = Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Москва: Издательство  „Наука“. 1974- [ESSIA = Etimologicheskii slovar slavianskikh iazykov Praslavianskii leksicheskii fond. Moskva: Izdatelstvo “Nauka”. 1974-.].

RESSOURCES ÉLECTRONIQUES 

http://histdict.uni-sofia.bg/trmdict/trm_intro

https://www.puls.bg/aktualno-c-6/kakvi-vidove-plevralen-izliv-ima-n-29151.

https://www.larousse.fr/encyclopedie/medical/mucus/14649

https://psychologybg.comhttps://www.e-reading.club/chapter.php/1017574/225/Zhak_-_Gippokrat.html

 

Citation:
Kiril Kirilov. Les termes qui désignent des fluides corporels dans l’Hexameron et Une exposition exacte de la foi orthodoxe de Jean Exarque. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 164-171. ISSN 0324-1653

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A Theoretical Overview of Conceptual Frames and Semantic Restrictions on Frame Elements

Abstract: The paper presents the work on a typology of the selectional restrictions that verbs from different semantic classes impose on the noun they combine with. Using the restrictions that have already been defined in FrameNet and VerbNet, we attempt at compiling a unified set of restrictions and translate them as sets of WordNet classes and (sub)trees. As the description of verbs’ conceptual structure is largely language independent, the enriched representation is to a great extent applicable cross-linguistically, as illustrated in the paper.

Keywords: Frame semantics, FrameNet, WordNet, VerbNet, semantic roles

References:

Baker 2008: Baker, C. FrameNet, Present and Future. In: Webster, J., Ide, N., Chengyu Fang, A. (Eds.): The First International Conference on Global Interoperability for Language Resources. City University, Hong Kong, 2-17.

Baker & Fellbaum 2009: Baker, C. & Fellbaum, C. WordNet and FrameNet as Complementary Resources for Annotation. In: Proceedings of the Third Linguistic Annotation Workshop (ACL-IJCNLP ’09). Association for Computational Linguistics, Stroudsburg, PA, USA, 125-129.

Baker et al. 1998: Baker, C., Fillmore, C., Lowe, J. B. The Berkeley FrameNet Project. In: COLING-ACL ’98: Proceedings of the Conference. Montreal, Canada, 86-90.

Fellbaum 1998: Fellbaum, C. (Ed.). WordNet: An Electronic Lexical Database, MITPress, Cambridge, MA.

Fellbaum & Baker 2008: Fellbaum, C. & Baker, C. F. Can WordNet and FrameNet be Made “Interoperable”? In: Webster, J., Ide, N., Chengyu Fang, A. (Eds.): The First International Conference on Global Interoperability for Language Resources. City University, Hong Kong, 67-74.

Ferrandez et al. 2010: Ferrandez, O., Ellsworth, M., Munoz, R., and Baker, C. F. Aligning FrameNet and WordNet Based on Semantic Neighborhoods. In: Proceedings of the 7th Conference on Language Resources and Evaluation (LREC 2010), 17–23 May 2010, Valletta, Malta, 310-314.

Kipper-Schuler 2005: Kipper-Schuler, K. VerbNet: A Broad-coverage, Comprehensive Verb Lexicon. PhD Thesis. Computer and Information Science Dept., University of Pennsylvania. Philadelphia, PA.

Koeva 2010: Koeva, S. Bulgarian FrameNet. Sofia, 2010.

Koeva et a. 2004: Koeva, S., Totkov, G., Genov, A. Towards Bulgarian WordNet. – Romanian Journal of Information Science and Technology, Dan Tufiş (ed.), Special Issue on BalkaNet. Romanian Academy, 7 (1-2), 45-61.

Laparra & Rigau 2010: Laparra, E. & Rigau, G. eXtended WordFrameNet. In: Proceedings of the 7th Conference on Language Resources and Evaluation (LREC 2010), 17–23 May 2010, Valletta, Malta, 1214-1219.

Leseva & Stoyanova 2019: Leseva, S. & Stoyanova, I. Enhancing Conceptual Description through Resource Linking and Exploration of Semantic Relations. In: Proceedings of the 10th Global WordNet Conference, 23–27 July 2019, Wroclaw, Poland. Oficyna Wydawnicza Politechniki Wrocławskiej, 229-238.

Leseva et al. 2019: Leseva, S., Stoyanova, I., Todorova, M., Kukova, H. Frame Specialisation Motivated by Inter-Frame Relations in FrameNet. In: Proceedings of the 14th International Conference on Linguistic Resources and Tools for Natural Language Processing, Cluj-Napoca, Romania, 18–20 November 2019. Editura Universității „Alexandru Ioan Cuza” din Iași, 167-178.

Miller 1995: Miller, G. WordNet: A Lexical Database for English. – Communications of the ACM, 38(11): 39-41.

Palmer et al. 2014: Palmer, M., Bonial, C., McCarthy, D. SemLink+: FrameNet, VerbNet and Event Ontologies. In: Proceedings of Frame Semantics in NLP: A Workshop in Honor of Chuck Fillmore (1929–2014), Baltimore, Maryland USA, 27 June 2014. Association for Computational Linguistics, 13-17.

Palmer 2009: Palmer, M. Semlink: Linking PropBank, VerbNet and FrameNet. In: Proceedings of the 5th International Conference on Generative Approaches to the Lexicon, Pisa, Italy,  September 2009, 9-15.

Rizov & Dimitrova 2016: Rizov, B. & Dimitrova, T. Hydra for Web: A Browser for Easy Access to Wordnets. In: Proceedings of the 8th Global Wordnet Conference, Bucharest, Romania, 27–30 January 2016. Bucharest: Research Institute for Artificial Intelligence – Romanian Academy, 339-343.

Ruppenhofer et al. 2016: Ruppenhofer, J., Ellsworth, M., Petruck, M. R., Johnson, C. R., Baker, C. F., Scheffczyk, J. FrameNet II: Extended Theory and Practice. International Computer Science Institute, Berkeley, California.

Shi & Mihalcea 2005: Shi, L. & Mihalcea, R. Putting Pieces Together: Combining FrameNet, VerbNet and WordNet for Robust Semantic Parsing. In: Gelbukh, A. (Ed.): Computational Linguistics and Intelligent Text Processing. CICLing 2005. Lecture Notes in Computer Science, vol. 3406. Springer-Verlag: Berlin, Heidelberg, 100-111.

Stoyanova & Leseva 2019: Stoyanova, I. & Leseva, S. A Structural Approach to Enhancing WordNet with Conceptual Frame Semantics. In: Angelova, G. et al. (Eds): Natural Language Processing in a Deep Learning World. Proceedings of RANLP 2019, Varna, Bulgaria, 2–4 September 2019, 630-638.

Tonelli & Pighin 2009: Tonelli, S. & Pighin, D. New Features for Framenet – Wordnet Mapping. In: Proceedings of the 13th Conference on Computational Natural Language Learning (CoNLL’09), Boulder, USA, June 2009, 219-227.

Tufiș et al. 2004: Tufiș, D., Barbu, E., Mititelu, V., Ion, R., Bozianu, L. The Romanian Wordnet. – Romanian Journal on Information Science and Technology, Dan Tufiş (ed.), Special Issue on BalkaNet, Romanian Academy, 7 (1-2), 105-122.

Citation:
Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova. A Theoretical Overview of Conceptual Frames and Semantic Restrictions on Frame Elements. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 172-186. ISSN 0324-1653

Slavka Keremidchieva

Teodorichka Gotovska-Henze (2018): The Cyrillic Code: Slavic Studies and the Rediscovery of the Bulgarians (until 1848).

Citation:
Slavka Keremidchieva. Teodorichka Gotovska-Henze (2018): The Cyrillic Code: Slavic Studies and the Rediscovery of the Bulgarians (until 1848).. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 187-193. ISSN 0324-1653

Tarik Soudani

Vessélinov, D. A. Angélova (2015-2017): Dictionnaire des mots français dans la langue bulgare. Tome I-VI.

Citation:
Tarik Soudani. Vessélinov, D. A. Angélova (2015-2017): Dictionnaire des mots français dans la langue bulgare. Tome I-VI.. Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 194-200. ISSN 0324-1653

Gergana Petkova

The Fifth International Conference on Onomastics “Name and Naming” (Multiculturalism in Onomastics)

Citation:
Gergana Petkova. The Fifth International Conference on Onomastics “Name and Naming” (Multiculturalism in Onomastics). Linguistique balkanique, LVIII (2019), 2, 201-203. ISSN 0324-1653