Sofia, Sofiya или Sofija – знаем ли правилата за транслитерация на българските имена?

Транслитерацията на българските имена е проблем, с който се сблъскваме почти ежедневно. Но дали и доколко правилата за транслитерация се знаят от младите хора? Едва ли в учебните програми тази тема е намерила място. Всъщност принципите и правилата са ясно определени чрез силата на Закона за транслитерацията на географските имена и би следвало да се прилагат без изключение.
Транслитерацията е система за предаване на графичното съответствие на българските собствени имена чрез средствата на чужда за нашия език азбука – латиницата. За това се използват букви от латинската азбука, отговарящи на българските: Весела Лозанова > Vesela Lozanova, Лом > Lom, ул. „Васил Левски“ > Vasil Levski. Това поражда няколко проблема, свързани с липсата на латински букви за няколко специфични български звука: ъ, й, ч, дж, ж, ш и ц, за звукосъчетанията: щ, ю, я, йо, както и за означаването на мекост с ь, ю и я. Според Закона за транслитерацията ъ се предава чрез a, а й и ь – чрез y, напр. р. Скът > Skat, гр. Ивайловград > Ivaylovgrad. За останалите звукове и звукосъчетания, които нямат съответствие в латинската азбука, е възприето да се използват комбинации от по две или три букви, като тук се следват принципи, заети основно от английски език, т.е. ж > zh, ш > sh, ч > ch , дж > dzh, ц > ts, щ > sht, ю > yu, я > ya. Ето как би трябвало да се изписват някои имена: Жеравна > Zheravna, Шипка > Shipka, Кочериново > Kocherinovo, Джулюница > Dzhulyunitsa, Копривщица > Koprivshtitsa, Панагюрище > Panagyurishte, Кюстендил > Kyustendil, Яйлата > Yaylata.
Вариантите Sofia вм. Sofiya, Rousse вм. Ruse, Bulgaria вм. Balgariya са възприети, тъй като тяхната употребата се е наложила в практиката.