ГРЉЙНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. де­ят. от грей­на ка­то прил. 1. Ко­й­то из­пък­ва, от­к­ро­я­ва се с яр­костта и све­жестта на цве­то­ве­те си, с пъс­т­ро­та­та си. Ба­кър­д­жи­йс­ка­та ра­бо­тил­ни­ца се от­к­ро­я­ва­ше с гре­й­на­ла­та си ви­т­ри­на. Ив. Ко­ла­ров, Е, 24. Тя зас­т­ла ле­г­ло­то с но­ви­те грей­на­ли ха­ли­ща.

2. За ли­це, очи, по­г­лед — ко­й­то из­ра­зя­ва ра­дост, въз­торг; ра­дос­тен, въз­тор­жен. — Ти виж­даш не­бе­то — до­ба­ви вну­кът с гре­й­на­ло ли­це. В. По­пов, Избр. пр., 75. Все ед­но и съ­що се на­т­рап­ва у не­го — грей­на­ли­те ли­ца на плов­ди­ча­ни от оня ок­том­в­ри­йс­ки ден пре­ди шест го­ди­ни и съ­щи­те те­зи ли­ца днес — из­ли­не­ли. К. Стран­д­жев, ЖБ, 9. Из­не­на­да­но от но­ви­на­та, де­те­то ги по­г­ле­д­на с гре­й­на­ли очи.