ДЕКОМУНИЗЂЦИЯ, мн. ня­ма, ж. Нов. По­лит. Пре­мах­ва­не на ус­ло­ви­я­та за въз­с­та­но­вя­ва­не на ко­му­нис­ти­чес­ко­то уп­ра­в­ле­ние в бив­ши­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни чрез оп­ре­де­ле­ни мер­ки (от­с­т­ра­ня­ва­не на ръ­ко­во­д­ни ка­д­ри на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия от ръ­ко­во­д­ни пос­то­ве в дър­жа­в­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция и др.); де­ко­му­ни­зи­ра­не. Чеш­ки­ят пар­ла­мент прие нов за­кон за де­ко­му­ни­за­ция. Д, 1993, бр. 159, 7. Де­ко­му­ни­за­ци­я­та да­ва шанс за пет­го­ди­шен ра­з­ми­съл и упо­рит твор­чес­ки труд на за­се­г­на­ти­те от нея уче­ни. 24 ча­са, 1993, бр. 9, 8. Де­пу­та­тът бе­ше ини­ци­а­тор за пре­мах­ва­не на за­ко­на за де­ко­му­ни­за­ци­я­та, но спо­ред не­го­ва­та пар­тия де­ко­му­ни­за­ци­я­та не е при­о­ри­тет. 24 ча­са, 2000, бр. 187, 12.