ДЕПОЗИТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Фи­нанс. Фи­нан­со­ва ин­с­ти­ту­ция, в ко­я­то се съ­х­ра­ня­ват ка­то де­по­зит па­ри­ч­ни су­ми, цен­ни кни­жа и др. Съ­к­ро­ви­щ­ни­те бо­но­ве се съ­х­ра­ня­ват по ре­гис­т­ри в "Де­по­зи­тар на дър­жа­в­ни цен­ни кни­жа" при БНБ. Д, 1993, бр. 287, 4. В та­зи сг­ра­да се по­ме­ща­ва и Цен­т­рал­ни­ят де­по­зи­тар — дру­га ин­с­ти­ту­ция, за­дъл­жи­тел­на за па­за­ра на цен­ни кни­жа. Кап., 1998-1999, бр. 50, 65.

— От фр. dépositaire.