ДИСИДЀНТСКИ, ‑à, ‑î, ìí. ‑è, ïðèë. Нîâ.Пî­ëèò. Кой­то се от­на­ся до ди­си­дент (в 3 знач.). В апар­та­мент на ули­ца "Чав­дар вой­во­да" в Со­фия през 1987 г. за­поч­ва да туп­ти сър­це­то на най-го­ля­ма ди­си­ден­т­с­ка гру­па в Бъл­га­рия. 24 ча­са, 2000, бр. 302, 14. На 19. II. 1988 г. бе­ше пър­ва­та ди­си­ден­т­с­ка сбир­ка в "До­ма на ки­но­то". 24 ча­са, 2000, бр. 302, 14. Дисидентска проява.