ДОБРОЛЮБЊТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Ос­тар. Книж. До­б­ро­лю­бив. Ако с прос­та и бла­га ду­ша е [чо­век], ще има пус­тал ха­рак­тер; ако е с чув­с­т­ви­тел­на и до­бро­лю­би­тел­на ду­ша, ще има кра­сив ха­рак­тер. С. До­б­ро­п­ло­д­ни, П, 75-76.