КЕНТА̀ВЪР, -ът, -а и (остар.) -врът, -вра, мн. -ври, след числ. -въра, м. Митол. 1. В древногръцката митология — същество с конско тяло от кръста надолу и човешки образ, което принадлежи към диво племе в областта Тесалия. Гърците тъкали килими, .. По тях изобразявали също митологически чудовища: кентаври (получовек полукон), минотаври (..) и др. Д. Велев, К, 12. Язон са занимавал със земеделието, но учил са и изящните изкуства у кентавра Хирона. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 61.

2. Само ед. Астрон. Като собств. име. Съзвездие в южното полукълбо на звездното небе. Извън зодиака главни са тия [съзвездия]: .. Към юг от зодиака: Кит, Орион, .. Кентавър, .. Южна риба и др. Ив. Богоров, ВГД (превод), 406—407.

— От гр. κένταυρος през рус. кентавр.