АЛХЍМИЯ ж. 1. Средновековно название на химията, а днес на химията от донаучния ѝ период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством „философски камък“ (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др.
2. Прен. Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества.
— От араб. през лат. alchemia.