ЕЛЕКТРОПРОВО̀Д м. Спец. 1. Част от електроенергийната система, която осигурява пренасянето, транспортирането на електрическия ток от електроцентралите до консуматорите чрeз различни технически средства и съоръжения. Електропроводите като паяжини оплитат страната и рязко изменят силуета на пейзажа. Δ Обсъжда се перспективата за строителството на междуконтинентални гигантски електропроводи.

2. Стесн. Отделна жица, проводник, като част, елемент от електрическа мрежа, инсталация и под.. За да се предпазят работниците от поражения, причинени от електрически ток, вземат се следните мерки:..; електропроводите се полагат на недостъпна без стълба височина. В. Брънеков и др., СД, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)