ЖАНР, жа̀нрът, жа̀нра, мн. жа̀нрове, м. Изк. 1. Вид произведения в областта на някакво изкуство, който се характеризира със специфични сюжетни и стилови особености. Ще бъда щастлив, ако мога със спокойна съвест да се върна към любимия си жанр. Към комедията. П, 1978, бр. 2, 11. Гърците създали и епически песни за герои и исторически събития, които се изпълнявали при съпровод на струнен инструмент. Най-значителното достижение в епическия жанр е Омировата "Илиада". Пеене IХ кл, 57. Ботев публицистът и сатирикът ни учи, че винаги трябва да бъдем в бойна готовност с всички оръжия на литературните жанрове. В. Йосифов, Избр. тв I, 32. От Монтен насам есето бурно се развива като жанр в европейската литература. Тр, 1981, бр. 264, 3. Белетристичен жанр. Музикален жанр. Пейзажен жанр. Лиричен жанр. Публицистичен жанр. Научнофантастичен жанр. Приказен жанр. Симфоничен жанр. Хумористично-сатиричен жанр. Камерен жанр. Кратки жанрове.

2. Живопис на битова тема, с битов сюжет.

Класика в жанра. Разг. Казва се за нещо, което е много типично, характерно със своите особености или прояви. Класика в жанра. Това е най-голямата кражба от банков трезор досега в България. Кап., 2004, бр. 12, 6.

— От лат. genus, generis 'род' през фр. genre 'вид, начин'.