ЖЪЛТ, жъ̀лта, жъ̀лто, мн. жъ̀лти, прил. 1. За цвят – който е като цвета на зряла дюля, лимон, восък. Невестулката е най-малкото от поровите животни. Козината ѝ на гърдите и корема има слабо жълтеникава отсянка. Младите имат изобщо по-жълт цвят от старите. П. Петков, СП, 66.
2. Който има такъв цвят. Тука есента е чудна: отрупана със зачервени ябълки, жълти тикви, сини сливи, круши и грозде. А. Каралийчев, С, 296. Порт Саид, Суец – ниски, голи брегове, жълти пясъци под огненото слънце и тук-там самотни палми. М. Марчевски, ОТ, 25. През дантелената завеса прониква утринна светлина. Жълтото езиче на лампата побледня. В. Геновска, СГ, 462. Какво богатство от багри е събрано в техните цветове: жълти – у слънчогледа, жълтата иглика, луличката, огнени – у мака. Ст. Драганов, ФБР, 34.
3. За човек или човешко лице – който е с болезнен цвят на кожата, близък до такъв цвят. Пристигна той сам, без оръжие, жълт и начумерен и с такова обидено изражение на лицето, че тънките му безцветни устни сякаш съвсем бяха изчезнали. П. Вежинов, НС, 185. И всички ахнаха, като видяха едно прекрасно лице, лицето на Аглика, жената на пашата. Тя бе жълта и трепереше като пламъка на вощеница. Зл. Чолакова, БК, 146. Славенка като че се събуди от сън: жълтото, гъсто набръчкано лице на баба Иваница беше пред нея. Й. Йовков, ЖС, 216. От затвора в София, той имаше дълга една коса до раменете си, лице жълто, изпито. НБ, 1876, бр. 39, 153.
4. Прен. За преса (вестник, списание, статия), телевизионно предаване и под. – който е със сензационно съдържание, почиващо обикн. на слухове, клюки и под. за популярни (известни) личности (поп звезди, артисти, спортисти и др.). – Той четеше дори и най-незначителните съобщения в хрониката и макар жълтата преса да скриваше истината с няколко слоя мастило, бай Гюро я съзираше и правеше необходимите изводи. Сл. Трънски, Н, 136. Жълти вестници.
5. Прен. Полит. Който се отнася до политическа партия НДСВ (Национално движение за стабилност и възход, именувана преди 2007 г. Национално движение Симеон Втори), съществувала за кратък период след 1989 г. у нас. Жълти депутати.
6. Като същ. жълти<те> обикн. мн. а) Хора с жълт цвят на кожата, които принадлежат към жълтата раса. На олимпиадата ще се състезават бели, черни и жълти. б) Членове на политическа партия НДСВ. Жълтите обещаха предизборно, че скалата при облагане на доходите на физическите лица ще стане на две степени. жълто<то> ср. а) Жълт цвят, жълта боя. Боядисахме апартамента в жълто. б) Облекло, дреха с жълт цвят. Облича се в жълто. в) Жълта светлина на светофар, която е сигнал за повишено внимание. г) Петно с жълт цвят. Имаш жълто на блузата.
◊ Жълта акация. Висок храст с жълти цветове на гроздовидни съцветия от семейство бобови, отглеждан за украса в градините или за укрепване на почвата; карагана. Caragana anborescens. Тополата, засадена в съседство с бъз, загива, а в смес с жълта акация се развива много добре. Н. Митрева, ВРС, 18. Жълта гъба. Диал. Гъба пачи крак. Жълта детелина. Вид детелина с жълти цветове; звездел. Trifolium agrarium. Жълта кандилка. Вид кандилка с жълти цветове. Aquilegia aurea. Жълта книжка. Разг. Документ за освидетелстване на лице с психическо заболяване. Жълта лайкучка. Диал. 1. Подрумиче. 2. Наваличе. Жълта маргаритка. Лятно градинско цвете с едри, подобни на маргаритка трайни жълти цветове. Gaillardia hybrida. Жълта марта. Диал. Подбел. Жълта млечка. Диал. Глухарче. Жълта перуника. Диал. Вид перуника; водна перуника. Жълта раса. Остар. Монголоидна раса. По-голямата част от азиатското население е от жълтата раса. Най-ярко чертите на жълтата раса са изразени у монголците. Геогр. VІ кл, 110. Жълта ружа. Диал. Невен. Жълта сърненка. Вид горска месеста гъба, отгоре жълтеникава с вълнообразно извит ръб, отдолу с иглести израстъци. Hydnum repandum. Жълтата гостенка. Книж. Туберкулоза. Жълтата гостенка еднакво държи в костеливите си ръце евреи и българи, бедните деца на големия град. С. Таджер, ПНМ, 152. Жълта тинтява. Вид едра, висока до 1 м тинтява с последователни кичури жълти цветове; горчив корен; сечено биле. Gentiana Iutea. Жълта треска. Мед. Опасна инфекциозна тропическа болест, причинявана от вирус, пренасян от комари, която протича с висока температура, жълтеница и силно главоболие. Редица други не по-малко страшни болести: холерата, вариолата, жълтата треска, маларията, детският паралич отстъпиха пред човешкия ум и гений. Хр. Одисеев, ТН, 157-158. Бяхме инжектирани против вариола и холера, но нямахме инжекции против жълта треска. П. Вежинов, ДМ, 28. Жълта фланелка. Спорт. Фланелка в жълт цвят, която се дава като награда на първенец в колоездачно състезание. Жълт замбак. Диал. Вид водна перуника. Жълт кантарион. 1. Тревисто растение с бледи мазни петна по листчетата и с жълти цветове с черни точици във формата на метлица, което се използва в народната медицина; звъника. Hyperium perforatum. Жълтият кантарион е бил познат и ценен като лечебно растение още в Древна Гърция. Р. Денкова и др., НА, 75. 2. Бот. Род треви, полухрасти или храсти от семейство звъникови. Hypericum. Жълт картон. 1. Спорт. В някои спортни игри, обикн. футбол – наказателна мярка спрямо даден състезател, с която чрез вдигане на картон в жълт цвят играчът се предупреждава за некоректна игра. 2. Сел.-стоп. Предупреждение без финансова санкция към селски стопанин за малки нарушения. Самият „жълт картон“ влезе в сила от 2016 година. Жълт лотос. Вид водно растение с жълти цветове, разпространено в източното крайбрежие на Северна Америка. Nelumbium luteum. По атлантическото крайбрежие на Северна Америка расте така нареченият жълт лотос. ВН, 1960, бр. 2854, 4. Жълт минзухар. Пролетно цвете с дебело като грудка коренище, дълги застроени тесни листа и чашковиден яркожълт цвят, което цъфти по сухи поляни и храсталаци. Crocus. Не по-малко се радвахме на кокичетата, които първи козарите и горските стражари донасяха от близките гористи места. След това се явяваха жълтите минзухари и съсънките, теменужките и ние хуквахме из горите да ги берем. М. Николов, ЖЛС, 22. Жълт нарцис. Вид нарцис с кичести жълти цветове. Narcissus tazetta. Жълт петел. Вид съсънка с портокаленожълти цветове. Anemone ranunculoides. Жълт равнец. Вид равнец със сбито и изпъкнало жълто съцветие. Achillea clypeolata. Отстрани, по пръстта, успяла бог знае как да се задържи в скалните издатини, растяха проскубани кичури трева, разклонени китки лопени, жълт равнец, пелин и магарешки бодили. П. Бобев, Кал., 227.
~ Жълта здравица. Диал. Ракия, обикн. подсладена с мед, с която се канят сватбари, гости и др. – Бог помага, Николо войводо, / я съм дошла кума да те каним, / .. / Заповедай, Николо войводо, / заповедай от жълта здравица! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 401. Жълтите павета. Разг. Центърът на гр. София (по цвета на керамичните жълти блокчета, с които е павиран центърът на София). Жълт като восък. Разг.; Жълт като смин. Остар. Който е много жълт, блед, пребледнял, обикн. от болест или силна уплаха. – Вярно, вярно, вие ни спасихте, да сте ми живи, .. – благослови ни съпругата му – висока жена, жълта като восък в лицето и с няколко златни зъба. Сл. Трънски, Н, 246. Самото лице на царя се промени: докато по-рано беше румено, сега стана из един път жълто като смин. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Жълт като керемида във вода. Диал. Ирон. Много зачервен. За жълти стотинки. Разг. За много малка сума, на безценица. Брилянтът попада у английския крал Джордж IV, който, след като започва да го носи, загубва разсъдъка си. Потресен, кралят го продава на банкера Хоуп, както се казва, за жълти стотинки. Г. Митева и др., ЕЛМ, 5. Имам жълто на гъза. Диал. Вулг. Много съм радостен, много съм щастлив. Имам (още) жълто около (на, край, по) устата (гагата) (си); с жълто около (на, край, по) устата (гагата) съм. Разг. Млад и неопитен съм, не знам как да постъпвам. – Не е ли вярно, че по заповед на поручик Игнатов сте взели участие в разстрела на каменоделските другари? – Не е. Не съм взел участие, аз избягах. – Да не би да имам жълто край устата си? – неприлично улови той долната си устна. В. Нешков, Н, 393. – На нашенците ще се разширочи. .. Още има жълто край гагите им. Ама махне ли се то, стой и гледай, как ще ни кълват очите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 39. – Че ти си още с жълто край устата, пък приказваш като възрастен. Много четеш, види се. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 368. Имам жълто под мустак. Диал. Млад и неопитен съм, не знам как да постъпвам. Каня (калесвам) с жълта бъклица. Разг. Неодобр.; Каня с жълта буклия. Диал. Каня със специална покана, специално. Като кехлибар жълт. Разг. Много жълт. А виното? – Жълто като кехлибар. Ив. Димов, АИДЖ, 110. Направям / направя жълто на (в) гащите. Обикн. св. Подигр. Много се радвам за нещо. Показвам / покажа жълт картон на някого или нещо. Разг. Изразявам недоволството си от нечии действия, несъгласието си с тях.