ЗА̀ЛИВ м. Част от море, езеро или от голяма река, която се вдава в сушата. Никоя лодка не е порила тия сини вълни и не е се лутала из тесните му [на езерото], дълбоко вдадени в сушата заливи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 38. От прозорците се виждаше просторният залив, който свършва до нос Галата и нататък се разстила безкрайното море. П. Славински, МСК, 61. Най-после.. открихме един тесен, плитък проток и навлязохме в него. Той ни изведе в малък залив, тих като езеро. М. Марчевски, ОТ, 45. Когато излезем от залива, там на открито, / и капки солени пръснат нашите устни, / .. / тогава, лодкарьо, аз ще запея песен. Е. Багряна, ВС, 72. Обр. За мене, чедо мило, любовта ти / е крепка твърдина, / .. / тя залив е спокоен, де светлее / прозрачната вълна. К. Величков, ПССъч. II, 7.

ЗА̀ЛИВ2м. Диал. Вещество за заливане на метали; заливка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.