ЗАЩÒ въпросит. нареч., нареч.-съюз и (остар. и диал.) съюз. I. Въпросит. нареч. 1. В пряк въпрос – за запитване относно причината, основанието за извършването на някакво действие или за съществуването на нещо (факт, качество и др.); по каква причина, за какво, вследствие на какво. – Защо си вписвал трудодни на твоите хора, когато те не са се мярвали из къра? А. Гуляшки, ЗР, 231. Като че ли внезапно някой го запита: – Защо уби тоя добър човек – твой брат? Елин Пелин, Съч. III, 160. – Ето ме, казах, какво искаш? – Кой си ти? – каза той, и защо са те затворили? Аз му разказах работата. Св. Миларов, СЦТ, 44-45. – То защо сме хора, ако не си услужим? Н. Каралиева, Н, 112. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. – Тука съм, мила майко, защо съм, / девет години, майко, как лежа [в зандана]. Нар. пес., СбВСт, 501. ● Самост., обикн. в диалог. – По-полека, по-полека, тихо – забележи изповедникът. – Защо? Няма що да крия. Не съм убил някого. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Устните му леко се свиха и отрони: – Не познавам такъв човек, не съм и чувал за него. – Не си чувал? – Защо? Д. Спространов, С, 60. ● В непряк въпрос. Огнянов прибърза, та му обади, че е преследван и защо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 175. Той влезе и не знам защо, си свали шапката. Елин Пелин, Съч. III, 74-75. – Хората, като са направили ред и когато го държат всички, те знаят защо. П. Тодоров, Събр. пр II, 406.
2. В пряк въпрос – за запитване относно целта, с която се извършва действието; с каква цел, за какво. Защо и как е дошел Кандов ранен в Бяла черква? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 185. Но тя не ме мразеше. Сутрин ми носеше вода за миене, вечер на лампа кърпеше чорапите ми. Защо го правеше? П. Вежинов, НС, 21. – А защо та аз бия, ако не за да та боли? Л. Каравелов, Съч. II, 16. ● Самост., обикн. в диалог. Тръгват. Бият се. Защо? / Само хлябът ли ги сбира? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. ● В непряк въпрос. Истинските искания на народа ни не са казани в онези лъжовни проекти, за които са помена как са събрани и защо. НБ, 1876, бр. 54, 210.
3. Във възкл. и възкл.-въпр. изр. с гл. съм, трябва и обикн. при лич. местоим. в дат. За подчертаване, обикн. със съжаление и недоволство, че нещо не е нужно, че е излишно, напразно за някого (означен от местоимението); за какво, не ми трябва, не е нужно. – Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? Елин Пелин, Съч. I, 9. Нямаше никакъв смисъл да се разправя с този оглупял старец. Защо му трябваше да го закача! М. Грубешлиева, ПИУ, 232. Вълкът намери куп злато посред Балкана. – „Заслужава ли тази вещ да се зове имот?“ – задума той. „Па и защо ми е, горкана!“ Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 249. Стражарят вървеше бавно до Ванко, спираше заедно с него на всяко трето стъпало и замислено каза: – Защо ти трябва, бе момче, защо не си гледаш младините? М. Грубешлиева, ПИУ, 282. На лош син имане не трябва, а на добрия защо му е? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 288. Доде са на славея крилете, защо му е кафез? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Защо ми си на воля, га те нямам в неволя. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 141.
4. В риторичен въпрос – за подчертаване на съжаление или недоволство по повод на нещо, което обикн. не е станало, или на някакъв факт. – Защо не взех пушката – мина му на ума. Елин Пелин, Съч. III, 156. – Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя! Елин Пелин, Съч. I, 45. Защо не съм и аз поет, / поет като Пишурката? / Ех, че ода бих направил / на баба си на хурката! Хр. Ботев, Съч. 1929, 35. Де гиди празна недельо, / защо си една неделя, / та не си цела година. Нар. пес., СбВСтТ, 95.
II. Нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоят. поясн. за причина – непряк въпрос, при запитване за причината на действието; по каква причина. Но все пак по това време нито веднъж не се запитах сериозно защо войниците смятаха, че му липсва най-важното за войника качество – смелостта. П. Вежинов, НС, 44. Той знаеше, че доброто и злото се излюпват в човека, но той не знаеше защо именно злото трябваше да се излюпва в душите на неговите деца. Елин Пелин, Съч. III, 14. Едва сега разбра той защо всички, които бяха дали земите си, вървеха с цялото си домочадие подир трактора и където спираше той, спираха и те. Ст. Даскалов, БМ, 26. Гледайте добре някое лице и помъчете се да изясните сам на себе си защо това лице ви очаровава, отвращава или оставя хладнокръвен. Б. Горанов, ЖГС (превод), 71. Дохождат дни... и питаш се защо / е тази болка, тази дива ярост, / така е скрито нейното ядро. Н. Вапцаров, Избр. пр, 1951, 158. Ти излез, майко, послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка – / защо и как съм загинал и какви думи издумал / пред смъртта и пред дружина... Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоят. поясн. за цел – непряк въпрос при запитване за целта на действието; с каква цел. Тя нищо не беше казала. Не би могла да обясни и защо дори стана да говори. А. Страшимиров, К, 17. Райка остави мотиката и отиде да види кой е тоя, дето прескокна плета, и да го пита защо иде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 107. Кога ли ще доде часът да познаем защо живеем? Ив. Вазов, Съч. VI, 46. Нашите писатели не знаят що пишат и защо пишат. С, 1872, бр. 45, 361. – А бре Иване, кара чобане! / Белким та не знам / ти защо свириш / с медни кавали? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 43.
III. Съюз. Остар. и диал. 1. Защото. – Ще ме вкара тоя серсемин в затвора баш сега, кога съм сбъркан. – Да те вкара, защо съм ти много пъти казвала да се не заяждаш с хората, ами ти жена си не слушаш. Ст. Даскалов, БМ, 19. – И вие сте прави, защо сте бедни и презрени страдалци, както съм и аз. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. – Ей, Стефане, сипвай наред де, защо ще те направя разсилен! Т. Влайков, Съч. II, 137. В това село хората не сеят, не садят, защо няма и де. БО, 1846, бр. 1, 2. Тряба да дам пет гроша / свещ да ѝ запаля, / защо е тя мене / тоя живот дала. Л. Каравелов, Съч. I, 46.
2. Че, задето. Той .. се сърдеше самичък на себе си защо е говорил толкова. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 42. Аз мислях, защо ще ви е твърде приятно като сте отишли тамо, но напротив, гледам, че въздишате за Филибе. Н. Геров, АНГ I, 87. Който мисли, защо само остроумните могат да бъдат съвършени в науките и добродетели, той нека знае, защо има погрешно мнение. Й. Стоянович, ДСС (превод), 5. Овен Караджа цаливал, / защо му стадо доведе. Нар. пес., СбНУ V, 72. Не ми е жал, защо ми се кара, но ми е жал, защо не оставя да му разправя как е работата. Н. Геров, РБЯ I, 141.
IV. Като същ. неизм. ср. Рядко. Книж. Въпросът, с който се запитва за причината или целта на някакво действие или факт. – Аз ти задавам тая верига от „защо“. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 150. Само така можем да отразим вярно даден образ в нашата съвременност, когато имаме правилен и точен отговор на всяко „защо“ и в това да търсим съвременното звучене. Ив. Димов, АИДЖ, 158.
◊ Ето защо сложен съюз. Въвежда самостоятелно изречение, за да се означи, че действието в него е последица, следствие или заключение от казаното в предходното изречение; затова, поради това, по тази причина, вследствие на това. Тоя бледолик, болнав, сух като скелет човек беше Странджата, знаменосецът. Ето защо младото момче гледаше на него с такова страхопочитание. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Той се бе научил да походва и по механите, та и там пилееше не малко от прихода си. Ето защо, макар и да минуваше за голям човек, много нящо не можеше да принася вкъщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Гласността и свободното слово бяха погребани и ето защо хората не са поверяват един другиму. З. Стоянов, ЗБВ I, 106. Защо не. Разг. В реплика и обикн. при отговор. а) За възражение към изказано съмнение за нещо в предходното изречение с цел да се потвърди възможността това нещо да е истина, да стане; възможно е, да. „Ти да не мислиш, че с гайда ще влезеш [в рая]!“ .. „Че защо не .. Бог праведни хора е виждал, ама гайда се съмнявам да е виждал.“ Й. Радичков, СР, 83. Той знаеше, че Василена обичаше железарина, че преди малко по погрешка беше целунала него в тъмнината, но все пак приятно му беше да храни и той свои надежди. „Кой знае? Може пък да не е сбъркала, може да е искала мене да целуне. Защо не... Защо не...“ Й. Йовков, АМГ, 79. Слънцето се усмихна добродушно. – А без мене можеш ли? – Защо не? – провикна се самохвалецът. – Как карам всяка нощ без тебе? П. Бобев, ГЕ, 42. б) За изразяване на съгласие, одобрение, готовност по повод на някакво предложение, искане и под.; добре, нямам нищо против. – Нека, казва, тях приберем по-напред. Добре, казвам, защо не. Елин Пелин, Съч. I, 208. – Батьо Милине – каза той смутено, – така някак си да загатнеш на Елена, че съм жив и здрав, дали не ще е хубаво, а? – Защо не. Още утре. Х. Русев, ПС, 91. – Я кажи – какво ти струва да ни направиш къщичка в полето – нали обеща? .. – Бива! – рече той. – Защо не. П. Бобев, ГЕ, 21.
~ Защо ми трябва на баир лозе. Разг. Не искам да се заемам с несигурна, рискована работа, която ще ми донесе неприятности, грижи, ядове. – Стоиш на пост и ставаш на ледена статуя! Страшни студове... Защо им трябваше на нашите германци на баир лозе... К. Калчев, ЖП, 360. Защо не ме прибере господ. Разг. Възклицание за изразяване на отчаяние и желание да се умре. Защо не <си> те (го) прибере господ. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на неодобрение, пренебрежение, когато някой каже нещо съвсем не на място, нещо много глупаво. Защо <си> идеш захапал пръст. Диал. Казва се като укор към стопанина, който се връща вкъщи, без да е купил нещо за ядене. Има (няма) защо. Има (няма) някаква причина, основание. Отведнъж, без да имаше защо, тя замахна с камшика и с все сила удари коня. Й. Йовков, ЧКГ, 18. Лазо въздъхна дълбоко. – Въздишай, момче – има защо! Млада булка си оставил. Елин Пелин, Съч. I, 11. Аз вървя между навалицата с бавен ход – няма защо да бързам. Л. Стоянов, Х, 152. – Тогава няма защо да се караме вече – каза Соколов. Ив. Вазов, СбНУ II, 11. – Няма защо да крещиш и да се лютиш. Н. Райнов, КЧ II, 42. С Каравелова няма защо да хабя засега сили. Ал. Константинов, Съч., 10-11. Ни защо. Диал. Нищо. Затворена Сава айдучина, / затворен йе у Легена града, / затвори го кральо от Легено / за ни защо, за божа правина. Нар. пес., СбНУ IХ, 81. Няма защо. Разг. В реплика при отговор на благодарност или любезно предложение, като израз на скромност – не заслужава, не е нужно да се изказва благодарност или да се предлага нещо. – Господин Бранков, благодаря ви крайно. – Няма защо, госпожо. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 129. М а р и я: – Благодаря .. Че си мислите за мене. Л ю б е н о в: – О, няма защо... Това е толкова малко. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 361. Баба Славка: – Поседни мъничко, де! Ще те почерпя от новото сладко. В а с и л к а (сяда на едното ъгълче на стола): – Нямаше защо, чино Момчилице, друг път ще ме почерпиш. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 134.
– Други форми: зашчò (диал.) и зачтò (остар. и диал.).