ЗВЕЗДА̀ ж. 1. Астрон. Небесно тяло със собствена светлина с определена сила, съставено от силно нажежени газове. Във физическо отношение Слънцето представлява звезда, т.е. самосветещо небесно тяло, в което се развиват бурни енергетични процеси. Астр. ХI кл, 1964, 75. Образуването на ядрата на хелия от водорода е основен източник на енергията на Слънцето и на другите звезди. Хим. ХI кл, 1965, 19. В зависимост от температурата на повърхността звездите светят с различни цветове. Д. Пеев, З, 4. Съществуват редица звезди, температурата на чиято повърхност е сравнително ниска и поради това те отделят само инфрачервени лъчи и затова са невидими за нашите очи. Такива звезди се наричат тъмни. В. Врански, МВЛ, 85. Звезда от първа величина.
2. Небесно тяло на голямо разстояние от Земята, възприемано като трептяща светла точка на вечерното небе. Често във всекидневния говор наричат звезди всички светила, които се виждат на небето, освен слънцето и Луната. В действителност между тях има и планети – тъмни тела като Земята, които светят не със своя, а с отразена от тях слънчева светлина. Астр. ХI кл, 1964, 6. Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 59. Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе. Д. Талев, ЖС, 16. Ти помниш ли / морето и машините, / .. / И онзи див копнеж / по Филипините, / по едрите звезди / над Фамагуста? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – / .., / и над смътния ѝ гребен, сякаш в болка безнадеждна, / се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Звезда Вечерница. Звезда Керванджийка. ● Обр. Слезни между братята роби – / в морето от вечна тъма, / и твоята лампичка бледа / ще бъде там ярка звезда. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. Вървиме ний самотни на светът, / звезди световни, всяка своя път. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 21. ● Поет. Само мн. В приложение. За окачествяване на блестящи и красиви очи. Изгора е тая дядо Генкова Минка – жива изгора. Неспретна е наглед, но лице – слънце, очи – две звезди, горят, палят. Ц. Церковски, Съч. III, 84. Взе ръката ми и с думи мъдри / тя ми бъдещето зареди, / че ще взема момък с черни къдри / и със хубави очи – звезди. М. Минева, МП, 28.
3. Стесн. Метеор; падаща звезда. Когато едновременно замираха последните звукове, в небето на запад се откъсна и падна звезда. Й. Йовков, Разк. II, 68. Звезда към Земята полита / от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С 1946, 61. Звезда след звездица пада, / душо млада, – / звезда след звездица; / горе над горица / звезда след звездица пада. Ц. Церковски, Съч. I, 114.
4. Фигура или предмет с лъчевидна форма или като светло петно върху повърхност. От конете най-много му хареса една алеста кобила с бяла звезда на челото. В. Ченков, ПС, 36. Син му Джевдет бей яздеше на чер арабски кон с бели до под коленете крака, ..; на гърдите на коня висеше звезда от два глигански зъба на червен дебел гайтан. Ц. Гинчев, ГК, 147. Те [децата] направиха звезда от съчки. / Отстрани – дърва една камара! Ас. Босев, ДО, 16.
5. Предмет (значка, орден, медал) с лъчевидна форма, обикн. от метал, с различна големина и брой на лъчите, който служи като отличителен знак за идейна, партийна или национална принадлежност или служебен чин, както и за отличие, награда и др. Той зърна за миг червената петолъчна звезда на една от войнишките фуражки и сърцето му затуптя. П. Вежинов, ВП, 8. И изведнъж в кръчмата влезе брат ми – изпрашен и почернял от слънцето, с изкаляна бойна униформа, на която полковнишките звезди едва проблясваха. Л. Станев, ПХ, 15. Сред една група прости жени забелязваме момичета, на чиито гърди свети звездата на Герой на социалистическия труд. Н. Фурнаджиев, МП, 17. Те [франките] вървяха, облечени в ленени дрехи, по които мома е везала с коприна пъстри пауни и с бисер е изписала на гърдите бяла лилия и синя звезда. Н. Райнов, ВДБ, 43.
6. Прен. Съдба, орис (поради старинни вярвания, че небесно тяло – звезда, съпътства и ръководи всеки човек или народ в неговия живот). Пагоните и ордените го радваха. Те бяха подарък от народа и от щастливата му звезда, която го бе провела невредим през изпитания и опасности. Д. Димов, Т, 694. Какъв човек, роден за щастие и всякаква сполука, и той не е пожалил себе си, ни щастливата си звезда. Д. Талев, И, 248. „Аз славата вкусих – и злъчка пих, / злокобна мойта е била звезда!“ Ив. Вазов, Съч. III, 132. // Стесн. Сполука, щастлива жизнена съдба. И той [К. Величков] почина сетен сиромах далеч от родината си – почина с вяра в звездата на България. Ст. Попвасилев, СбЦГМГ, 289. Тоя човек знае нещо, което другите не знаят, той вярва в своята звезда, той е дързък и сигурен в себе си. Ем. Станев, ИК III и IV, 289.
7. Прен. Книж. Често в съчет. c пътеводен, пътеводителка. Идея, идеал, както и личност или пример, насочващи делата, жизнения път на някого; пътеводител. Напредък, братство, правда, чест, свобода, / .. – / звезди са вечно чисти, пътеводни. Ив. Вазов, Съч. III, 79. В края на 1922 година дойдох в София да търся своя и човешки, и писателски път. Път, по който мина и самият Гео Милев и с героичната си революционна смърт стана наша пътеводна звезда. Т. Генов, ДОД, 51-52. Москва, Москва! – / Звезда на нови времена! Хр. Смирненски, Съч. I, 88.
8. Прен. Знаменита, изявена личност; забележителност, знаменитост. Вазов сам си е звезда, звезда литературна. Ал. Константинов, Съч., 112. Амбицията да стане певец, беше накарала това дребно човече да придобие музикална култура, каквато рядко притежаваха и най-нашумелите звезди. Л. Дилов, ПБД, 9. Ч а й к о в: – Тя е от София, срещал съм я там, но не я познавам. Т р а й ч е в: – Значи столична звезда. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 99. Филмова звезда. Футболна звезда. Оперна звезда. Холивудска звезда.
9. Електр. Вид свързване на фазите и електрически генератор, трансформатор или мотор. Съществуват два начина за свързване на намотките на генераторите и консуматорите на трифазен промишлен ток – свързване звезда и свързване триъгълник. Ел ХI кл, 1965, 87.
◊ Верижна звезда (съкр. звезда). Техн. Неголямо зъбчато колело с малък брой зъби, което е част от верижната предавка. Гъсеничните вериги се задвижват от верижните звезди, чиито зъби се зацепват със съответни вдлъбнатини. К. Христов, СПМ, 108. За задържане на теглителното въже на необходимата височина при безконечния извоз се поставят различни видове ролки и звезди. Хр. Марков и др., ТБ, 85. Вечерна звезда. Разг. Вечерница. И над леса – безмълвно здрачен, / изгря вечерната звезда. Е. Багряна, ВС, 14. Двойна (тройна, четворна, кратна) звезда. Астрон. Група от две, три или повече гравитационно свързани звезди, движещи се по елиптични орбити около общия център на масите. В не малък брой случаи ние имаме работа не с една централна звезда, около която обикалят известен брой планети, а с две равни или малко отличаващи се по маса звезди, които обикалят една около друга, образувайки една система на двойна звезда. Астр. ХI кл, 1964, 90. Какво нещо представлява двойната звезда? – Това са две слънца, които се движат около общия им център на тежестта. Д. Пеев, З, 14. Сириус е двойна звезда. Звезда гигант. Астрон. Звезда с голям радиус, малка плътност и висока светимост. Към звездите гиганти се отнасят тези, които светят с ослепително бяла светлина. Р. Христов и др., Г, 7. Звездите гиганти превишават Слънцето по обем няколкостотин хиляди пъти. ВН, 1962, бр. 3273, 4. Звезда джудже. Астрон. Звезда с малък радиус, голяма плътност и ниска светимост. Звездите джуджета са малки – веществото им е много плътно. ВН, 1962, бр. 3273, 4. Морска звезда. 1. Морско безгръбначно животно от типа иглокожи, тялото на което има пет, десет или повече лъча и наподобява звезда (в 1 знач.). Asterias. В Черно море липсват много видове животни, които се срещат в Средиземно море. Такива са коралите, морските звезди, морските таралежи. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 12. 2. Клас морски безгръбначни животни с тяло като звезда, който обхваща над 1500 разновидности. Asteroidea. Неизгряваща звезда. Астрон. Звезда, чиято кулминация остава винаги под хоризонта. Звезди, на които долната и горната кулминация е под хоризонта, се наричат неизгряващи звезди. Физ. VIII кл, 1980, 181. Нова звезда (съкр. нова). Астрон. Звезда, която внезапно увеличава блясъка си стотици хиляди пъти, като че ли се създава нова звезда, след което постепенно отслабва и се връща към първоначалната си състояние. Обикновено нови звезди, стигащи до първа величина, се явяват на сто години около 3, а по-слаби, включително телескопични, се наблюдават 30-40 годишно. Астр. ХI кл, 1958, 92. Опашата звезда. Разг. Комета. В слънчевата система са включени още и така наречените комети или опашати звезди. Гр. Николов и др., 15. Падаща звезда. Разг. Метеор. Една падаща звезда, явила се изневиделица, се стрелна пред очите му, остави краткотрайна светла диря след себе си и невидимо изгасна. Д. Ангелов, ЖС, 159. Падащите звезди са разпаднали се комети. На Земята падат денонощно 11 милиона такива звезди или 4 милиарда годишно. Падащите звезди са дребни частици, които изгарят, като попаднат в земната атмосфера. ПН, 1932, кн. 3, 47. Питагорейска звезда. Спец. Правилна петолъчна звезда; петолъчка. Любима фигура на питагорейците е била така наречената питагорейска звезда (петолъчка). Матем., 1966, кн. 2, 4. Полярна звезда. Астрон. Най-светлата звезда от съзвездието Малката мечка, използвана за установяване на северна посока при ориентация. В ясни, безоблачни нощи посоките на хоризонта можем да определим по Полярната звезда. Геогр. V кл, 8. Свръхнова звезда (съкр. свръхнова). Астрон. Масивна звезда, която внезапно увеличава блясъка си милиони пъти поради взрив, който променя изцяло структурата ѝ, различна от нова звезда по огромния си мащаб. Освен тези обикновени нови звезди, които увеличават светлостта си около 100 000 пъти, много по-рядко се явяват така наречените свръхнови звезди, при които размерите на вътрешната експлозия са още по-грандиозни и светлостта им се увеличава милиони пъти. Астр. ХI кл, 1964, 92-93.
~ Броя звездите. Разг. 1. Стоя навън на студено и мръзна. 2. Ходя с вирната глава; надувам се. Кога ходи, звездите брои. Ст. Младенов, БТР I, 783. Виждам / видя звезди по (посред) пладне (посред бял ден). Разг. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. – Едно е да те арестува бай Начо Кидерев, а друго е да те докопа господин Хумников .. Ще видиш тогава звезди посред бял ден. Г. Караславов, ОХ IV, 193. 2. Само в св., обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш (изпати), ще си получиш (получи) заслуженото (употребява се като закана). – Ако е негова работа тази... Ще види звезди посред бял ден той. П. Велков, СДН, 43. До звезди<те>. Разг. 1. В съчет. с хваля (въздишам, превъзнасям, величая и под.). Извънредно много, прекалено (хваля). 2. В съчет. с вик (рев, вой и под.). Извънредно силен, висок (вик). Отначало песента му е тиха и скръбна и накрай се превръща в проточен до звездите ликуващ вик. Св. Минков, ДА, 28. – Какъв оброк ставаше там, под двата бряста! Като заколеха курбан няколко овни, па вино, па ракия, па свирни до звезди! Ил. Волен, МДС, 168. Залязва / залезе (угасва / угасне) ми звездата. Книж. 1. Преставам да съм прочут, знаменит, славата ми отминава. Той заряза и Ивайла, когато звездата му залезе, и мина към новия владетел. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 16. 2. Преставам да имам успех. Дето сега е мавзолеят на Ленин, оттука Наполеон почна своето връщане и звездата му почна да залязва, за да помръкне на скалистия остров Св. Елена. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 56. Звезди ми изскачат / изскочат (светват / светнат) пред очите. Разг. Изпитвам толкова силна болка от ненадеен и силен удар, та виждам светли петна. По едно време като изплющя един камшик по врата ми – звезди ми свитнаха пред очите. Ал. Константинов, Съч., 292. Изгрява ми / изгрее ми звездата; изгрява ми / изгрее ми щастливата звезда. Книж. 1. Постигам нещо голямо, хубаво, някакъв успех и под. Тя вчера мъжа си зарови, / с Ивайла се днеска венчава. / Звездата ѝ по-силно изгрява. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 54. Мнозина мислеха наистина, че щастливата звезда на Ханко тепърва изгрява. А. Гуляшки, ЗВ, 312. 2. Ставам прочут, знаменит. Звездата на патриция Теодоси беше наскоро изгряла на константинополския небосклон – откакто стана началник на императорското съкровище. А. Гуляшки, ЗВ, 494. Под звездите. Навън, на открито, извън сграда. Често го намират заспал от умора под звездите. Ал. Гетман и др., СБ, 226. Роден съм под щастлива (добра) звезда. Книж. Имам късмет, добри възможности; върви ми, преуспявам. А Мартин като че ли бе се сродил с лотарийните сфери, по един билет само купува и винаги печели. Четири месеца подред! – Затова трябва човек да е роден под щастлива звезда – казваха колегите му. ВН, 1955, бр. 284, 4. Всичко ще свърши добре, самият той е роден навярно под добра звезда. П. Вежинов, НБК, 374. Свалям / сваля (снемам / снема) звезди<те> <от небето>, обикн. някому. 1. Говоря някому смайващи неща, хваля се или го лаская, давам му големи обещания и под. за да направя добро впечатление или с користна цел. – Баща ти откровено ми каза: „Стига си ми свалял звездите, не ти давам дъщеря си. Тя е научена на богатство“. Т. Харманджиев, Р, 86. „Нали си нося службата, никой копче не може да ми каже. Свалям звезди, грижа се за уредите, какво друго?“ Н. Стефанова, ПД, 92. Лесно е да се харесаш на лелята. Но на майка му никога не можеш се хареса, ако щеш звездите от небето да снемеш. Бл. Димитрова, ПКС, 264. 2. Отличавам се с умението, с възможностите си. „Всякога и при всички условия артистът трябва да играе при пълно напрежение. Защото дяволско нещо е това публиката. Когато най не очакваш и мислиш, че сваляш звездите с вдъхновението си, тя може да те освирка“ – казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 161. С устата (езика) си свалям (снемам, ловя) звезди <от небето>. Разг. Умея да говоря, да разказвам много добре; сладкодумен съм. Тя е докторка на селяните, тя им е съветница и адвокат. С устата си сваля звезди от небето. Ив. Вазов, Съч. VII, 81. Благодумов се хвърли въз данъците. Тие добри думи много се харесаха на събранието. Та тоя човек лови звезди с устата си! Не, в неделя трябва да изберат Благодумова с Иванча. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 212.
– Други (диал.) форма: дзвèзда, дзвездà.
ЗВЕЗДА̀2 ж. Диал. Астра, богородичка2. От двете страни покрай пътеката са насадени шарени цветя. Латинка е завита на малки притки: звезди шарени, оченца, теферич и какво ли не още. Т. Влайков, Съч. II, 205.