ЗНА̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Имам смисъл, съдържание, значение; означавам. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост. Й. Йовков, СЛ, 15. — България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. — Като си наш приятел, това не значи, че всичко ти се позволява? К. Петканов, В, 120. — Ще задържите ли лодката? — попита Ирина. — Не — отговори германецът .. — Тогава трябва да предупредите моряците .. Думите ѝ значеха, че тя бе готова да остане на острова по-дълго, и това го развълнува. Д. Димов, Т, 480. Имам ли аз — / то значи да има за теб, / имаш ли ти — / то значи да има безброя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 42. — Страхливо вий поглед отпущате / пред близката смърт на човека, / палачи! / Що значи / смъртта на един? Гео Милев, С, 38. Кажете ми що значат среща и разлъка? / И ето аз ви думам: има ад и мъка — / и в мъката любов! П. К. Яворов, Съч. I, 127.

2. За дума, израз, буква и под. — имам определено значение; означавам. Ахинора е моето име, което значи — "мирис на теменуги". Н. Райнов, ВДБ, 23. В това време, когато Райко и неговата дружина наближаваха Чуйпетльово, на просторния трем на своята хижа се беше изправил Обрад и говореше с двама селяни, и двамата на име Иван — единият с прякор Коложега, което значеше по тяхному "зима", а другият — Прах. Ст. Загорчинов, ДП, 74-75. Арон направи Радомира стотник, а той вдигна хоругва на белия брязов прът от стеблото на брезата край извора .. и на хоругвата изписа едно голямо М. Тъй като буквата М значеше по славянски четиридесет, викаха на стотната му четиридесета. А. Дончев, СВС, 565.

3. Непрех. и прех. Имам някаква стойност, ценност, имам някакво значение; важа. Момичето не знаеше нищо, не е слугувало никъде, но това малко значи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 12. Никога старият Емин не би разбрал колко много значеше за мен тая негова усмивка! Л. Александрова, ИЕЩ, 31. Историята, мракът, времето, редът / не значеха много в големий ти път. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Аз знача много повече в нейните очи. $ Ти значиш много за мене.

4. За нещо направено, казано и под. — равнява се, равностойно е, все едно е. Но не на Божура можеше да се заповядва. Да ѝ кажеш нещо, значеше да я накараш да си обърне гърба и да прави каквото си ще. Й. Йовков, СЛ, 59. Да си човек значи да живееш с хората. Да си свързан с тях, да им дадеш най-хубавото от себе си. А. Дончев, ВР, 203. Старият не обичаше Латинка и ѝ търсеше цаката .. Да защити нея значеше да се спречка с баща си. Желязко не искаше това, пък и старият мъчно би преглътнал такава дързост. Г. Караславов, СИ, 192. Да я [длъжността] приеме значеше отново да се заплете в борби и спорове в оня кръг от проблеми и хора, които му бяха изиграли лоша шега. Ем. Манов, БГ, 39-40.

5. Като съюз. Само в 3 л. ед. Разг. Въвежда самостойно изречение, което съдържа заключение, извод от казаното в предходното изречение. На гърдите му имаше китка, значи заминаваше. Й. Йовков, Разк. I, 176. После погледна гвоздея до вратата и като видя закачени бяла баретка и светла дамска чантичка, радостно пое дъх. Значи Диди е тук! Три дена не беше я виждал. М. Грубешлиева, ПП, 6. Ясно чувам гласа на Рандев. Значи жив е! Й. Йовков, Разк. II, 144. Музиката гръмна и сред арената бавно и тежко пристъпи единственият бикоборец в света .. — Щом се е предал сам, значи — ясно! Няма да бяга! Тогава защо ще го връзвате? П. Вежинов, НС, 275. — Накъде? — В града! — отговорих аз .. — Значи, заедно! — усмихна се той и от това лицето му стана някак по-широко и овално. Др. Асенов, СВ, 90.

6. Като вметната дума. Само в 3 л. ед. Разг. За подчертаване на факт, заключение, което не буди съмнение. — Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Райнов, КЧ II, 47. Историята със средновековния доктор Фауст, значи, се повтаря и в нашия век. Св. Минков, ДА, 22. Значи, този беше непобедимият българин, чудото на нашето жилаво племе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 34. — Преди време се научих, от Карлово докарали някакъв млад дякон... — разправяше бързо Големия. — Чакай, рекох си, да поразпитам: може и да е Васил Левски! .. Та поразпитах, значи, разбрах. Ст. Дичев, ЗС I, 323. — Тука има откраднато оръжие и това не е пръв случай. Държим, значи, змия в пазвата си. Д. Ангелов, ЖС, 229. И тука започва развръзката, значи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40.

7. Като частица. Само в 3 л. ед. Разг. Във въпр. изр. при искане да се уточни нещо. — Ти учиш ли се, бе момко? Ааа! Браво! Значи, в трети клас? Догодина в гимназията, а? Хайде, хайде! — викаше докторът, като запряташе ризата му. Г. Караславов, СИ, 26. Един от четниците, .., промълви: — Значи, тука ще нощуваме. — Тука — отговори Велко. Д. Талев, И, 468. — Аз ще ви чакам на станцията — каза той. — Значи в понеделник? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36.