ЗОР1, зòрът, зòра, мн. няма, м. Разг. 1. Голяма трудност, мъчение. – Просто намерих жълтиците на отец Флавиан. Ама знаеш ли, тате, какъв зор видях, дордето ги донесох! Т. Харманджиев, КЕД, 141. – Който е юнак, нека я [масата] помести! .. – Бая зор ще види! А. Гуляшки, МТС, 309-310. Както има готова пъртина, / ще изкачим баира без зор. Н. Марангозов, НПС, 27. С голям зор изкара изпита. // Напрежение. Седна до масата, кръстоса дългите си крака и губейки търпение, викна на жена си .. Дуна излезе от килерчето. Щом видя, че е заел такава важна поза, разбра, че е развълнуван .. – Трябва да ти е голям зорът – тя се усмихна. Ем. Станев, ИК I и II, 189. – Е, как стана така, че направихте тоя революционен скок, излязохте от ямата и застанахте на челно място? .. А бе вие трябваше да дойдете тогава, у зора... Ст. Поптонев, ОБЛ, 67.
2. Насилие, принуда. – И все се бият, братко, все друсат, не ми оставиха място неналожено. Най-сетне признах, че съм откраднал парите на някой си турчин. Признах и бях готов с двете си ръце да подпиша. Зор. Г. Караславов, Избр. съч. II, 233. Със зор ме кара да работя.
3. Крайна нужда, необходимост от нещо, притеснение за нещо. И който го видеше, разбираше, че голям зор го е напекъл, за да припка така. Т. Харманджиев, КЕД, 74. Изглежда, че те са били на зор тогава, не се отказали от помощта му. Кл. Цачев, СШ, 64. В голям зор сме за пари.
4. Горещо желание, бързане в изпълнението на нещо; настояване (Л. Андрейчин и др., БТР). Това му е зорът! Δ На тебе зорът ти е да земеш момата.
5. Като неизм. прил. Обикн. в съчет.: Зор работа. Трудна, мъчна работа.
6. Като нареч. Диал. Много трудно, с голямо усилие. – Той се тръкна веднъж край гражданлъка и зор вече ще се омърси с нашенска работа – намигна Марин Машиниста. В. Нешков, Н, 385.
◊ Давам / дам зор на някого за нещо. Разг. Притискам, принуждавам някого да направи нещо. Мигар на баща му да дадем зор пък? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 187. Давам си / дам си зор. Разг. Обикн. с отриц. не или във въпросит. форма. Старая се да върша нещо, полагам усилия да направя нещо. Той не си дава много зор в работата. За зор заман. Разг. В случай на голяма нужда, за трудно време. Но в живота, уви, между желаното и действителното всякога има известна разлика и затова е добре човек да има под ръка един спасителен пояс. За зор заман, както казваше дядо ми. Ем. Манов, ПУ, 20-21. Зор-зорнà, зор-зоранà и зор-зорунà. Диал. Насила. Да земе зор-зорна да развали хубавата пушка! БД, 88. Где е тука патриотизмът бе, рабска душа? Туй ли, че военният министър със своето капризно разпореждание иска да отврати военните от естествените им наклонности и вкусове и да ги накара зор-зорана да посещават „Сълза и смях“ и да не смеят да слушат операта. Ал. Константинов, Съч., 110-111. – Ох, страхотии! – продължаваше да се кръсти тя. – Един хаирлиец разсякъл на две Денчо Чолака. – Що думаш... Язък му за дечицата, зор-зоруна останаха сирачета. В. Нешков, Н, 216. Много (не) ми е зор. Разг. Пренебр. 1. За някого. Никак не се интересувам от някого или какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. – А пък ние си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? .. – Много ви е зор за мене! – пошегува се весело и все още възбудено Орешки. П. Вежинов, НС, 220. 2. За нещо. Не обръщам внимание, не ме засяга. Не ми е зор за случилото се, защото знам, че всяко зло е за добро. От зор Христос възкресе. Остар. Употребява се, когато някой извърши нещо съвсем без да е искал, насила, само защото е заставен. Свърших най-после тази работа – от зор Христос възкресе. С триста (хиляди) зора. Разг. Много мъчно. Всяка пролет рано дюлгерите заминавали на групи в Беломорския юг, за да вържат някоя припечелена с триста зора пара и нахранят „дребни деца и жена“. Н. Хайтов, ШГ, 110. Навдигна се глъч, довлеклите се с хиляди зора до върха жеравненци – повечето бяха жени и деца – пъшкаха и се вайкаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 627.
– Тур. zor.
ЗОР2, -ът, -а, мн. -ове, м. Диал. Зора. ● Нар.-поет. Обикн. зор зори, зор зазори и др. Месечинка зор зазори, зе да изгрява. Н. Геров, РБЯ II, 164.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.