ИЗКУ̀СТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Художественото творчество, разглеждано като едно цяло (литература, архитектура, скулптура, живопис, графика, музика, танц, театър, кино и др. разновидности на човешката дейност) като най-висша форма на усвояване и преобразуване на света чрез художествени образи с оглед на определен естетически идеал. Следвал в Германия философия и история на изкуството и донесъл оттам много ученост, много амбиции, много претенции, той се добира до печатните органи на демократическата партия. М. Кремен, РЯ, 322. – Княже, между учениците ми има двоица от Дебър. Те искат да направят иконостас по този образец. Виждаш, че той е съставен с елементи от езическото българско изкуство. Й. Вълчев, СКН, 622. Православната религия, много по-малко живописна от католическата в отношение на изкуството, следва и съхранява непоколебимо византийските формули. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Типичното като творчески проблем винаги е стояло в центъра на реалистичното изкуство. Вл. Каракашев, Т, 1954, кн. 4, 36. Предметът и формата на отражението на действителността в изкуството обуславят неговата специфична функция – задоволяването на естетическите потребности на хората.
2. Само ед. Вид човешка дейност, която създава произведения с определени естетически стойности. Всеки човек на изкуството – писател, артист, художник, музикант – е пряк участник в борбите на класите волно или неволно, съзнателно или несъзнателно. О. Василев, ЖБ, 209. Изкуството на безименните народни майстори е дало възможност на талантливия юноша да разбере и почувствува, че занаятът сам по себе си не е достатъчен: че той е само стъпало към друго нещо – по-голямо и по-красиво. Е. Каранфилов, Б III, 198. И в най-трудните години това население от грънчари и дърводелци, от пастири и овощари не беше склонило глава нито пред мизерията, нито пред властта на насилниците. То издигаше своите занаяти до изкуство. Мл. Исаев, Н, 434.
3. Обикн. със съгл. опред. Всеки отделен вид художествено творчество, отделен вид човешка дейност, която създава произведения с естетическа стойност. Мисля си, дали няма да бъде добре, ако студентите от художествените академии по приложно изкуство и скулптура преминат известно време на стаж из световноизвестните пещери като Тхам Са и други. Ал. Гетман, ВС, 292. По-късно пристигна багажът му от Виена. Това бяха сандъци, сандъци с книги – всички подвързани и луксозни, изящни издания. Всички класици, много книги по философия и история, много трудове по изкуствата. П. Спасов, ХлХ, 177. Има пълно единство в изповедния облик на твореца Бешков, когато рисува, когато създава карикатури или когато пише своите есета. Границите не само между жанровете, но и между различните изкуства тук често се преливат. Е. Каранфилов, Б III, 113. В развитието на нашето национално изобразително изкуство съществена роля изигра Художествената академия. РД, 1950, бр. 106, 2. По състав на образа изкуствата се делят на прости (монолитни, еднородни) и сложни (комплектувани, съставени от две или повече изкуства). Сложни изкуства са театърът, киното, хореографията и др.
4. Само ед. Майсторство, голямо умение при извършване на определен вид дейност. – Хиляди дръвчета си облагородил досега. Но къде ти е смяната? Изкуството си трябва да предадеш на някой млад човек. А. Каралийчев, СР, 74. Той обладаваше и духовни ценни за онова време качества: силна воля и характер, безмерно честолюбие, решителност и упоритост, и тънкото изкуство да прикрива мислите си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59. Стоял в един монастир, дето се поправил и отдето беше му останало изкуството на черковен псалт, изкуство, което той владееше много добре. Й. Йовков, Разк. II, 74. Както и Ботев, той обладаваше изкуството да пленява събеседника си със своята жива, умна, лека реч. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 162. Значи всичко зависи не от това какъв си, а за какъв можеш да се представиш. А това е без съмнение най-тънкото и най-трудното изкуство. Ал. Константинов, Съч., 308. // Ловкост, сръчност. Волските глави той разрязваше с бичкия. И показваше такова едно изкуство, че можеше да засрами и най-опитния хирург. Д. Калфов, Избр. разк., 215. Гологлав, черен, изцапан, но здрав, силен, уверен в себе си и в изкуството на ръката си, той цял гореше от благотворната треска на труда и, както се виждаше, обичаше занаята си. Й. Йовков, Ж 1945, 81–82. С особено изкуство изкарваше из устата си кръговидни кълбета дим. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 19. А нататък купища мъже и жени, с кости на краката, се пускат по леда с едно изкуство и с една живост, които холандецът други път не показва. Т. Икономов, ЧПГ, 94.
5. Само ед. Със съгл. опред. Самата дейност, изискваща такова майсторство, голямо умение. Той е пристъпил към превода с дълбоко познаване на епохата, с прекрасно владеене на двата езика. Създал висок образец на преводаческо изкуство. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 116–117. Известно е колко хората на изпълнителското изкуство са предпазливи и чувствителни към срещи в деня на изпълнение, срещи, които биха раздвижили нежелано душевната им нагласа. Ст. Грудев, АБ, 171. Партизаните в лагера се занимаваха най-редовно с културно-просветна работа и се обучаваха на военно изкуство. К. Ламбрев, СП, 234. За крайно съжаление се убедих, че в тъкачното изкуство ние, българите, едва сме достигнали туй, което са имали египтяните преди три хиляди години. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50. Той готви най-вкусните ястия, каквито, с такива скромни продукти, може да приготви най-големият майстор на кулинарното изкуство. Г. Караславов, ПМ, 53.
6. Прен. Разг. Съществена особеност на една дейност, чието познаване, овладяване изисква специални познания и умение; специфика, тънкост. Най-напред те тръгнаха заедно с Андрея да закупуват храни – новият търговец да свикне и да улови изкуството на новия си занаят. Д. Талев, ЖС, 281. – Но все пак добре е с едното око да поглеждате към Петербург, а с другото към Лондон. В политиката изкуството е да маневрираш добре. Д. Спространов, С, 131. – Сее, оре, показва ни новите изкуства по земледелието и го боли за нашето напредване и добро повече от нас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. В кръчмата едно грозно, брадато, куцо, килаво човеченце, това е кръчмарят. Никак не си е премислило то, че и кръчмарството си има своето изкуство, и че едно от главните качества на един кръчмар е да има широко сърце. Ил. Блъсков, КУ, 62.
◊ Изкуство за изкуството. Изк. Девиз, издигнат от френския поет Теофил Готие и възприет по-късно от привържениците на различни теории за същината на изкуството, които преследват откъсване на изкуството от живота. Макар че списанието [„Везни“] популяризираше експресионизма и беше събрало поетите символисти, то се появи някак много шумно, събуди голям интерес, може би с дръзките изказвания на Гео по всички въпроси на изкуството. Основната му естетическа позиция през този период е „изкуство за изкуството“. Тогава излезе и сборникът му „Жестокият пръстен“. Г. Янев, ГМСС, 247. Изобразителни изкуства. Изк. Група сродни изкуства (живопис, скулптура, графика, театрална живопис и приложните – мозайка, стъклопис, стенна декорация), които отразяват действителността чрез художествени образи, възприемани по зрителен път. Особно се развили двете науки, най-важни за изобразителните изкуства – анатомия и перспектива. От храмовете и атлетските статуи, които художниците изучвали едновременно като рисувачи и анатоми, като архитекти и геометри, те разбрали, че древните владели до съвършенство науката за човешко тело и тая за пространство. Н. Райнов, ИПИ VII, 118. Изящни изкуства. Изк. Изкуствата поезия, музика, живопис, скулптура, архитектура, танц. Беше станало въпрос за изящните изкуства и мнозина от курсистите твърдяха, че е много по-трудно художественото рисуване, отколкото приложното геометрично чертане. Б. Шивачев, ПЮА, 183. А какви могат да бъдат по-възвишени потребности от естетическите; а где могат естетическите ни вкусове да се развиват по-добре, отколкото в сферата на изящните изкуства? Ал. Константинов, Съч., 105. Приложно изкуство. Изк. Област на изкуството, обхващаща ред различни отрасли по създаване на художествени изделия с битово предназначение. Народното приложно изкуство от своя страна се проявява в изрязването на фигури от дърво и кост, в изкусната дърворезба върху тях, в тъкането на хармонично оцветени тъкани, в украсата на облеклото и другите тъкани с везба от разноцветни нишки, в майсторското коване на желязо и други метали. Н. Колев, БЕ, 247.