ИСТОРИОГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. Наука, която изучава развоя на историческото знание, методите на историческото изследване и закономерностите в историческата наука. Книгите на Симеон Радев са увлекателно белетризирана история. Те влизат освен във фонда на нашата историография, но и във фонда на нашата художествена литература. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 18. Сборникът ще съдържа изследвания за идеологията на Паисий и мястото му в българската историография, за значението на „История славяноболгарская“ като историческо съчинение. ОФ, 1961, бр. 5146, 4. Между латинските исторически писатели на империята, . . , заслужават внимание: Белей Патеркул, . . и Павел Орозий, . . Общо, историографията представя един от богатите клонове на латинската литература. Н. Михайловски, РВИ (превод), 334.